Намерена на улицата
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Алена Ликова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Намерена на улицата». Краткое содержание книги:
— Тази вечер ли? — прекъсна го тя. — Разбира се. Кога?
— Ами… към дванадесет. Удобно ли ти е?
— Напълно, много мило от твоя страна.
Джак пое чашката с кафе и се запъти към масата. Амелия мина покрай него и включи телевизора.
Наталия седна до него — изглеждаше малко изморена.
— Какво беше всичко това?
— Това… — Джак придърпа стола си — беше момичето, което видяхме да танцува онази вечер.
— Коя вечер?
— В дискотеката. Русото момиче. Добрата танцьорка.
— Сериозно?… А откъде знае телефонния ни номер?
— Всичко е заради онзи старик на Блийкър, който ми намери портфейла. Той досажда на това момиче вече месеци наред, както разбирам.
Джак разказа на Наталия как се отбил в кафенето на Седмо авеню, когато излязъл да се поразходи онази вечер на рождения й ден и видял Линдърман да разговаря със сервитьорката, чието име после научил — Елси. В онази вечер Елси му се оплакала, че старикът често я навестява, за да й чете морал. Разказа й как се срещнал с Елси в аптеката на Гроув стрийт и тя настояла да се отбие в апартамента й на Минета стрийт, който му показала като образец на порядъчността. Накрая спомена за отегчителния разговор с Линдърман в квартирата му на Блийкър.
— Защо не ми разказа всичко това по-рано? — попита Наталия развеселена.
— Помислих си, че бих могъл да те разтревожа… Линдърман… Старикът живее наблизо — промълви Джак сякаш на себе си. — Наистина, не искам да го правя свой враг. Виждала ли си го някога из квартала — разхожда се с едно куче на черни и бели петна. Изглежда към средата на петдесетте, горе-долу на моя ръст.
Наталия поклати глава.
— Май не…
— Както и да е… Елси ще се обади по-късно тази вечер. Иска да знае какво мисля по въпроса — да извика ли полиция за Линдърман, който вече я е изкарал от търпение. Ти на какво мнение си, скъпа?
Наталия се извърна на стола си.
— Амелия, мила, би ли намалила малко телевизора, ако обичаш?
— Да, мамо! — Амелия завъртя копчето за звука.
— Мога да си представя колко е досадно — отвърна Наталия. — Но защо иска съвет тъкмо от теб?
Джак взе инкрустираната със злато запалка и подаде огънче на Наталия, която пъхна между устните си цигара.
— Е, аз съм доста по-възрастен от нея — и може би единственият, който познава старика. Не че го познавам добре, но…
— Не?
— Е, мина ми през ума… на какво ли ченге ще попадне Елси. Навярно някой полицай, който ще я обвини, че сама провокира мъжете.
— Провокира? — повтори Наталия и дълбоко в гърлото й заклокочи смях. — Така ли наистина прави?
— Не, нищо подобно, уверявам те! — Джак също се усмихна. — Обаче… какво мислиш, че трябва да й кажа за полицията, когато се обади пак?
Наталия присмехулно вдигна вежди и присви рамене.
— След като я тормози от толкова дълго време, може би трябва да говори с ченгетата. С няколко ченгета.
След като Наталия разчисти масата, Джак подхвана Амелия за раменцата и я поведе към спалнята й. Понякога й четеше нещо, макар че Амелия вече добре се справяше с четенето и сама. Но да й четат на глас за нея бе особен лукс, който й доставяше невъобразима наслада. Тази вечер Джак разтвори голямата, тънка книжка за патенцата и й зачете с монотонния си, приспивен глас, който понякога бързо унасяше Амелия в сън, а друг път я караше да хихика. Този път подействува успокоителният песенен глас. Джак плахо се наведе и докосна с устни закръглената й бузка. Дългата й, златиста коса се бе разпиляла красиво и очарователно върху възглавницата. Джак се изправи, протегна се и огледа стаята в меката светлина на настолната лампа. Върху малкото й шкафче с чекмеджета лежаха най-малко пет рекламни брошури за изложби, всичките с цветни репродукции на живопис. Понякога той или Наталия, или двамата заедно, водеха Амелия по изложбените галерии и това ни най-малко не я уморяваше. Но не харесваше Рембранд, спомни си Джак последното им посещение на „Мет“ и се усмихна. А собствените й художествени дарби се въплъщаваха в картини и рисунки, закачени на вътрешната страна на вратата — малко непохватни по форма, може би, но с добре балансирана композиция и всичките в една и съща тоналност — в различни нюанси на червеното. Джак изгаси лампата.
— Ще поговоря сама с това момиче, когато се обади. Ако изобщо се обади. Бих искала да чуя какво ще каже.
Наталия се бе разположила на дивана по пижама и гледаше телевизия.
— Сериозно? — усмихна се Джак, изненадан. — Благодаря ти, скъпа — кълна се, че наистина не зная какво да я посъветвам за полицията. Познаваме ченгетата твърде слабо. Защо си нямаме приятели ченгета?