Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Брутално - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Брутално

Электронная книга - «Брутално». Краткое содержание книги:

Незаконно полицейско подслушване разкрива заговор за убийството на Фарън Сиърс, блестящ ръководител на могъща империя, основана на кибернетиката, бивш затворник, издигнал се до политик от високите етажи. Група ченгета са по дирите на брутален убиец, който се приближава до целта си по кървава паяжина, простираща се от Лексингтън до Лос Анджелис, от Айдахо до Чикаго, от Ню Йорк до Вашингтон. „Брутално“ хвърля студена светлина върху съвременна Америка. Този роман завинаги ще промени начина, по който възприемаме тайните на ченгетата, на фигурите от властта, престъпността на новото хилядолетие и корпоративните борби за милиарди долари.
1 ... 48 49 50 51 52 53 54 55 56 ... 129
Перейти на страницу:

— Човек никога не знае на кого ще се натъкне из тези проклети коридори — каза мъжът с бухалските очила.

Лицето на Лейбовиц изведнъж засия като включен прожектор.

— Хей, Джоуъл! Как си? Как е Мими? Обзалагам се, че сенаторът още е бесен, че се ожени за нея и я отмъкна от екипа му.

— Не, смята, че така получава и двама ни само с една заплата.

Мъжът с двуредното сако се усмихна на адвоката. Кол видя везните в очите му.

— А ти как си, Дон? — попита го Лейбовиц. — Не очаквах да те видя тук.

— Здрасти — подаде ръка на инспектора Джоуъл. — Джоуъл Джонсън. Познаваме ли се?

— А, не — отвърна Кол. — Работя с господин Лейбовиц.

— Вече трябва да вървим — докосна го по ръката адвокатът.

— И ние, Дон — рече Джоуъл. — Аз съм зает човек.

— Ти върви, аз ще те настигна — отвърна другият.

Прощално кимване, после Джоуъл закрачи по коридора.

Лейбовиц отново докосна инспектора по лакътя.

„Стой неподвижен. Той иска да тръгваме. Затова стой неподвижен.“ Кол се представи на Дон и му съобщи цялото си име.

— Някои клиенти ми се обадиха за писмото ти — каза Дон на Лейбовиц. — Добра работа. Точно верният тон, не вой до небесата. Проучвателната комисия трябва да се съобрази с…

— Бързаме, Дон — прекъсна го адвокатът. — Ще ти се обадя по телефона.

Кол се обърна, така че Дон да не може да види, че Лейбовиц го е стиснал за ръката — стискане, което прерастваше в теглене.

Мъжът с двуредното сако снижи глас, за да го чуят само двамата му събеседници:

— Моите хора трябва да знаят дали той стои зад теб, дали ти заставаш пред него, или…

— Всеки е свързан с всички — отвърна адвокатът. — Ще ти се обадя.

И почти избута инспектора на студа навън.

— Никога не прави така! Щом кажа, че е време да тръгваме, щом…

— Аз работя с теб, не за теб — спомняш ли си? И двамата работим за един и същ човек — освен онази комисия, за която не успя да попречиш на Дон да каже…

— Фарън има много проекти, които се движат едновременно, на различни равнища към наглед различни цели — прекъсна го Лейбовиц. — Той трябва да ги категоризира и…

— Назначен съм, за да помагам във всичко — рече Кол.

Адвокатът сви рамене.

— Щом искаш, ще поговоря с Фарън и ще му кажа, че настояваш да разрушиш системата, която е създал. — Бившият конгресмен махна за такси и продължи: — Между другото, добре е да проявяваш уважение и почит, когато говориш за или с мен пред някой друг. Просто придай на публичното си поведение човешки облик. И ме наричай Джон — прибави той. С усмивка.

26.

Рано сутринта същия петък Кол каза на Сали:

— Ако успееш, ще имаме шанс.

— Би трябвало да стане — обади се хакерът от ГКА. — Седни така, че да можеш да виждаш екрана. И ръцете му. Трябва ни точният брой на натиснатите клавиши, както и първият и последният клавиш. Иначе няма да се получи.

— Ами ако той… — започна Сали.

— Стига си мислила — прекъсна я Кол. — Просто го направи.

— Не се тревожи — рече хакерът. — Никой няма да те убие, ако се провалиш.

„Не мен“ — помисли си тя по-късно, докато седеше пред компютъра в един от офисите в щаба на Фарън. Застаналият зад нея Ууд попита:

— Я пак ми повтори защо правим това?

— Защото Фарън смята, че е добра идея — отвърна Сали.

— Достъпът ти до информация е ограничен — каза Ууд. — Строго.

— Прекалено строго. Ако нямаме възможност да видим повече от вашите документи, няма да сме в състояние да ви помогнем. — Тя смекчи глас. — Знам, че съм досадна, но с мен може да се работи.

— Поне си си сложила хубав парфюм. — Погледът му остана студен.

— Слагам си го заради себе си, не заради теб. — Истина. Лъжа. И двете. Прикритие.

— Позицията ти е правилна. — Ууд посегна и включи компютъра. Машината забръмча и зареди системния софтуер. — Дръпни се от бюрото.

— Моля? — без да става от стола, попита тя.

— Дръпни се — повтори той.

— Но тогава няма да мога да виждам!

— Можеш да се дръпнеш назад — за малко.

„Поклатѝ глава, сякаш чак сега си го разбрала.“ Сали отблъсна стола си от бюрото. Не виждаше екрана, но можеше да наблюдава клавиатурата. В свитите си шепи криеше химикалка.

1 ... 48 49 50 51 52 53 54 55 56 ... 129
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)