Прелестни създания
- Автор: Штоль Маргарет, Гарсия Ками
- Серия: Прелестни създания #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-230-0
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Прелестни създания». Краткое содержание книги:
Друг път е прокълната…
Лена Дюшан се различава от всички други момичета в малкото градче Гатлин.
Надарена с чародейни сили, тя се опитва да се слее с останалите и да се пребори с проклятието, което преследва рода й от години. Но дори и сред обраслите с бурени градини, мрачни тресавища и ронещи се надгробни камъни на потъналия в следобедна дрямка град, тайните не могат да останат скрити дълго…
Итън Уейт се опитва да напусне града, в който семейството му е живяло винаги, и брои месеците до заминаването си в колеж. През деня отчаяно се бори със скуката, през нощта обаче започва да сънува един и същ странен сън с тайнствено момиче.
Когато Лена идва да живее в най-старото имение в окръга, обвито със зловеща слава, Итън е привлечен неустоимо от нея и е твърдо решен да открие каква е връзката между тях.
В град без изненади — тъмен и злокобен, една тайна може да промени всичко.
И само любовта може да те изведе от мрака…
— Нищо особено. Просто си пиша.
— Добре де, няма нужда да ми обясняваш. — Опитах се да не бъда много разочарован.
— Просто… глупаво е.
— Няма значение, кажи ми.
Около минута Лена мълча, драскайки с черната си химикалка по гумения ръб на кецовете си.
— Понякога пиша стихотворения. Правя го от съвсем малка. Знам, че е странно.
— Не мисля, че е странно. Мама беше писателка. Баща ми е писател. — Усетих, че се усмихва, въпреки че не гледах към нея. — Да, това е лош пример, защото той е наистина странен, но това не е следствие от писането му.
Чаках да видя дали ще ми подаде тетрадката си и ще ме помоли да прочета някое от стихотворенията й. Друг път.
— Може би някой ден ще ми дадеш да ги погледна.
— Съмнявам се. — Чух как тетрадката се отваря отново и химикалката започва да се движи по страниците. Втренчих се в учебника си по химия и за стотен път прочетох наум изречението. Слънцето почти се беше скрило, тя пишеше поезия. Ако щях да го правя, сега беше идеалният момент.
— Е, искаш ли, знаеш… да излезем? — Постарах се да прозвучи небрежно.
— Нали сме излезли?
Дъвчех нервно края на пластмасовата лъжица, която бях открил в раницата си — вероятно от пудинга от училищния стол.
— Ъъъ, да. Не. Искам да кажа, да отидем някъде другаде.
— Сега ли? — Тя отхапа от едно гранолено блокче23, завъртя се, седна до мен и ми го подаде.
Поклатих глава.
— Не сега. В петък или някой друг ден. Можем да отидем на кино. — Пъхнах лъжицата в учебника по химия и го затворих.
— Това е гадно. — Лена направи гримаса на отвращение и обърна страницата на тетрадката си.
— Какво имаш предвид? — Чувствах, че се изчервявам.
Става дума само за едно кино!
Ти си идиот.
Тя посочи към мръсната лъжица, която бях използвал да си отбележа докъде бях стигнал в учебника.
— Имах предвид това.
Усмихнах се с облекчение.
— Имала е склонност към кухненски прибори?
— Не, за книгите. Тя четеше поне по двайсет наведнъж, бяха разпръснати навсякъде — на кухненската маса, на леглото й, в банята, в колата, в чантите й, на купчини по стълбите. И използваше каквото й попадне под ръка, за да си отбелязва. Мой мръсен чорап, обелка от ябълка, очилата й за четене, друга книга, вилица…
— Стара мръсна лъжица?
— Именно.
— Това сигурно е подлудявало Ама?
— Направо изперкваше. Не, чакай, тя… — зачудих се коя беше точната дума — … изпадаше в Б.Я.С.
— Три водоравно? — изсмя се Лена.
— Вероятно.
— Това беше на мама. — Тя докосна една от фигурките, висящи от сребърната й верижка, която май никога не сваляше от врата си. Беше малка златна птица. — Гарван.
— Заради името на рода ви24?
— Не. Гарваните са най-могъщите птици в света на чародейците. В легендите се казва, че могат да поглъщат чуждата енергия в себе си и да я освобождават под други форми. Могат да бъдат много опасни заради силата, която притежават.
Гледах я как пуска гарвана и той отново заема мястото си между пръстен със странни надписи, гравирани на него, и черно стъклено мънисто.
— Имаш много от тези неща. Какво представляват? Някакви талисмани?
Лена прибра кичур коса зад ухото си и погледна към гердана си.
— Не са истински талисмани, нито амулети, а просто предмети, които имат някакво значение за мен. — Хвана капачката от кутията сода. — Това е от първата портокалова сода, която съм пила в живота си, докато седяхме на верандата на къщата ни в Савана. Баба ми я купи, когато се върнах плачеща от училище, защото никой не сложи картичка в моята кутия за Свети Валентин.
— Това е много мило.
— Да, ако под „мило“, имаш предвид „жалко“.
— Искам да кажа, мило е, че я пазиш.
— Пазя всичко.
— А това какво е? — Посочих черното мънисто.
— Даде ми го леля Туайла. Правят ги от скали в отдалечени райони на Барбадос. Каза, че ще ми носи късмет.
23
Гранолени блокчета — популярна американска закуска, състояща се от ядки, семена и мед и др.; съществуват и насипно, и като пакетирани десерти. — Б.пр.
24
На англ. ез. „гарван“ е „raven“. Рейвънуд (Ravenvood) буквално означава „Гарвановата гора“. — Б.пр.