Скитникът евреин

Удушвачът се свлече като змия по стената на ажупата и пълзешком стигна до самата рогозка на Джалма, където се сви и настани, заемайки колкото се може по-малко място. Тогава се разигра една ужасна сцена сред тайнственост и дълбоко мълчание. Животът на Джалма беше в ръцете на Удушвача, който, подпрян на ръце и колене, с проточен врат, облещени очи и втренчени зеници стоеше неподвижен като заловен див звяр. Не след дълго върху отвратителното му лице се изписа жестока вътрешна борба между жаждата и насладата от убийството, подклаждана от току-що извършеното насилие над роба, и клетвата, която бе дал да не посяга на живота на Джалма, въпреки че причината, която го бе довела до ажупата, може би беше по-страшна за младия индиец дори от самата смърт. На два пъти погледът на Удушвача пламваше от ярост и, облегнат само на лявата си ръка, с дясната той бързо посягаше към края на въжето си… Но на два пъти ръката му се отпускаше… Желанието за убийство отстъпваше пред всемогъщата воля, чиято непреодолима сила изпитва и младенецът. Страшната му ярост явно бе стигнала до лудост, защото с колебанията си губеше скъпоценно време. Всеки миг Джалма, известен с неимоверната си сила, ловкост и смелост, можеше да се събуди. И макар да нямаше оръжие, щеше да се превърне в страховит противник за Удушвача.

Най-сетне убиецът се реши… Потисна една дълбока въздишка на съжаление и се залови със задачата си… Всеки друг би сметнал подобно начинание за невъзможно. Отсъдете сами…

Джалма бе обърнат наляво, с подпряна върху подгънатата си ръка глава — най-напред трябваше да го накара да се обърне, без да се събужда, с лице надясно, т.е. към вратата, та ако случайно се поразсъни, да не види Удушвача, принуден да прекара доста време в колибата, за да изпълни кроежите си.

Небето побеляваше все повече и повече. Горещината бе стигнала върха си: всичко спомагаше Джалма да остане заспал и благоприятствуваше замислите на Удушвача… Тогава той коленичи и с върховете на жилавите си, намазани с мас пръсти започна да масажира челото, слепоочията и клепачите на младия индиец, но от такова разстояние, че допирът им почти не се долавяше… След няколко секунди потта, която оросяваше челото на Джалма, потече изобилно, той изпъшка, задушавайки се, а мускулите на лицето му потръпнаха няколко пъти, защото тези докосвания, макар и леки, за да го събудят, му причиняваха непоносимо неразположение. Удушвачът се втренчи в него с неспокойни и пламнали очи и продължи работата си търпеливо и изкусно. Все още спящият Джалма не можа повече да изтърпи неопределеното, неприятно и необяснимо чувство и вдигна дясната си ръка над лицето, сякаш искаше да се отърве от досадното пъплене на някое насекомо… Но силите му изневериха и ръката му веднага се плъзна неподвижна и натегнала върху гърдите му.