Разбитото око
- Автор: Уикс Брент
- Серия: Lightbringer #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-563-2
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Разбитото око». Краткое содержание книги:
Лишен от закрилата на баща си, Кип Гайл се изправя срещу майстор на сенчестите интриги — неговият дядо иска да посочи следващия избраник за Призма и да притежава истинската власт. И макар че му помагат Тея и Карис, Кип трябва да надмине себе си в хитроумието, за да оцелее в сблъсъците между благородници, религиозни секти, бунтовници и един възраждащ се орден на потайни убийци, който се нарича Разбитото око.
— Харесва ми тая дума. Какво означава?
„Коя дума?… А, да. Задълбочава.“
— Тоест влошава се.
— Знаех си, че е добра дума. Умник си ти, Призма. Задълбава значи…
— Задълбочава — не се сдържа Гавин.
Убийствен гняв изкриви лицето на Топчията за половин секунда.
— Задълбочава — повтори той старателно. — Какво ще направи баща ти, ако му пратя очите ти?
Гавин потисна острия изблик на отвращение и гняв.
— Зависи.
— Обясни ми, моля те.
— Не се съмнявам, че ще измисли как да покаже публично мъката си. Ще бъде представление, което за жалост няма да видя. След това ще насъска копоите си по тебе. Но я ми кажи, моите очи още ли са призматични?
Юмрукът на Топчията се стовари изневиделица и смачка бузата му. Както беше окован и на колене, Гавин не можеше да се защити и се тръшна тежко на палубата. Чу механично щракане и докато устата му се пълнеше с кръв, видя насочения към главата му мускет с вдигнато петле.
— Ти на подбив ли ме взимаш? — попита Топчията.
„Какво?!“
— Питах дали очите ми приличат на призми — обясни Гавин. — Още ли отразяват светлината?
— Не, чисто сини са. — Капитанът се взря над мускета. — А-а, призмични значи. Ясно. Да ме прощаваш. — Завъртя цевта нагоре. — Призмични, тъй ли?
— Правилно.
— Призмични?
— Призматични — призна Гавин.
— Призматични. Ясно. Очите ти са били като малки призми. Ако Топчията ти ги изчовърка и ги прати на татко ти, ще си помисли, че не съм докопал неговото момче. Май ще си останеш със зъркелите. Е, мога и да ти извадя едното. Ей тъй.
„Карис, моля те, ела да ми отървеш задника. Докато още имам задник за отърваване.“
— Да знаеш, Топчия, много си ми симпатичен, но ме плашиш.
Топчията се засмя зъбато и опасността отмина. Пак се загледа към морето.
Гавин понечи да отвори уста, но се отказа. Щом се беше замислил, защо да му пречи?
— Чудесен мускет и невъзможна цел — каза Топчията след проточила се минута.
— Моля?
— Ето какво искам. Това е. — Капитанът се загледа в мускета-меч, който някак бе извадил от тялото на Гавин, без да го убие. — Преди исках да направя съвършен мускет. Това нещо ми съсипа мечтата. Никога няма да изработя по-добър. Исках да се провра през Портите на Вечния мрак. А тоя кораб съсипа и втората ми мечта. Всичко вече е направено. — Топчията тропна с крак по палубата. — Топчията се е родил твърде късно. Последната невъзможна цел я постигна още на младини.
Вглъби се в себе си и слънцето сякаш вече не проникваше в мрака на душата му.
— Не мисля, че е вярно — възрази Гавин. — Има поне десетина достойни предизвикателства, които…
Прикладът на мускета се заби в корема му и го остави без дъх.
— Не смей да ме залъгваш, Гайл. Не съм ти хлапе да ме въртиш на пръста си. Заведете го долу! — изрева капитанът. — Веднага! Преди Топчията да пръсне главата на плячката!
19.
Краката на Тея я носеха по калдъръма, но умът ѝ застина, сякаш беше бягащо зверче. Стигна до тесен страничен проход в уличката и чак тогава се сети, че още държи окървавен нож. Спря, запрати ножа в тесния процеп между сградите и се пъхна в отсрещния. Дрънченето на стоманата по камъните прозвуча в ушите ѝ като нов сигнал за тревога. Изтри лицето си с ръкав и видя кръв на плата.
Тя беше оплискана с кръв. „Мили Оролам, спаси ме!“ Хукна през квартала, забави крачка при първия ъгъл, подаде се на главната улица и се промъкна към най-близкия дюкян. Тук чепкаха вълна и тъчаха от нея платове. Широките капаци на прозорците бяха вдигнати, на улицата пред дюкяна беше изложена част от стоката. Тея видя беззъба старица зад тезгяха вътре, приклекна и се вмъкна между външната стена и стойка с окачени готри от козя вълна. Ако жената излезеше, отворената врата щеше да скрие Тея от погледа ѝ.
Нямаше много време да умува дали не е направила ужасна грешка — прозвучаха първите свирки. Чу тропот на тичащи мъже само на десетина крачки. Стражниците надуваха свирките си яростно. Тичаха обаче към убития, а не оттам. Засега опитваха да разберат какво се е случило, още не издирваха престъпника.
Голяма мъка беше да не вижда нищо, но тя се присвиваше зад дрехите и след още няколко секунди вратата изскърца. Не само старицата излезе, с нея имаше друга жена, двете минаха покрай Тея.
— Тоя път какво ли е станало? — попита по-младата жена.
Тея се метна през отворения прозорец в дюкяна и с леки безшумни стъпки изтича нагоре по яката дървена стълба. Голямата стая горе беше натъпкана до тавана с вълна, но капакът на покрива беше залостен и заключен с катинар.