Въпрос на чест
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Въпрос на чест». Краткое содержание книги:
Място на действието: Вашингтон.
След „Войната в Залива“ единствения сериозен враг е Саддам Хюсеин. Саддам планира отмъщение, и то толкова жестоко, че Съединените щати не могат да го игнорират… Отговорът трябва да бъде съкрушителен!
Джефри Арчър е майстор разказвач, автор на повече от десет романа, всички без изключение бестселъри. Член на Камарата на представителите. През 1992 г. е посветен от кралицата в звание „Пожизнен пер“.
Той последва служебния мерцедес. Държеше се на разстояние, което изключваше всякакви съмнения у шофьора на лимузината, в случай че случайно погледнеше в огледалото за обратно виждане. Видя, че двете жени слизат пред входа на плувния басейн на булевард „Ланс“. Проследи ги внимателно как влизат. На показаните му в Лангли снимки Хана Копец бе с дълга черна коса. Сега косата й бе съвсем къса, но не можеше да има грешка — това бе тя.
Скот измина стотина метра надолу по улицата, зави надясно и паркира. Върна се, влезе в сградата, купи си за два франка зрителски билет и се качи на балкона над басейна. Когато намери нужното му по-закътано място в галерията, агентката на Мосад вече плуваше. Трябваха му само няколко минути, за да забележи, че е в превъзходна форма, макар пародията на иракски бански да не разкриваше тялото й по привлекателен начин. Когато се появи и съпругата на посланика, Хана намали темпото и вече си позволяваше само да плува „кучешката“ по късата страна.
Четиридесет минути по-късно, когато отново остана сама, госпожица Копец веднага рязко засили — изминаваше дължините за под минута. След десет пълни дължини излезе от басейна и се скри в съблекалните.
Скот се върна при колата си и когато мерцедесът с двете жени се появи, го остави да го подмине и едва след това ги изпрати обратно до посолството.
Късно през нощта изпрати факс на Декстър Хъчинс в Лангли, за да го уведоми, че я е намерил и че ще се опита да влезе в контакт с нея.
А на следващата сутрин си купи плувки.
Хана го забеляза в четвъртък. Мъжът плуваше кроул в равномерно темпо, като изминаваше всяка дължина за около четиридесет секунди. Тялото му подсказваше, че някога може да е бил добър атлет. Опита се да плува наравно с него, но издържа само пет дължини, преди той да се откъсне от нея. След още дузина дължини го видя да излиза от басейна и да се отправя към мъжките съблекални.
Следващия понеделник жената на посланика й каза, че нямало да може да отиде с нея на плуване, защото се налага да придружава мъжа си, който трябвало да посети доведения брат на Саддам Хюсеин в Женева. Хана вече знаеше за командировката от главния администратор, който бе информиран дори за най-незначителните подробности.
— Не знам защо не те поканиха да отидеш с тях — отбеляза готвачката същата вечер.
Думите й накараха главния администратор да млъкне за близо две минути. От това необичайно състояние го извади излизането на Муна, която отиде в стаята си. Тогава той каза нещо, което разтревожи Хана.
На следващата сутрин Хана получи разрешение да отиде сама на плуване. Беше доволна от възможността да се махне, макар и за малко, защото преди заминаването си посланикът бе оставил да го замества Канук. Той пък не бе пропуснал възможността да задържи мерцедеса за себе си, така че Хана отиде до булевард „Ланс“ с метрото. Беше разочарована, че мъжът, който плуваше така добре, го няма, но скочи в басейна и се захвана със станалите редовни за нея трийсет дължини. Като приключи и се изтегли встрани задъхана и изморена, го видя да се приближава към нея в най-външния коридор. Той докосна стената, смени гладко посоката и отчетливо изрече:
— Стой тук, Хана, връщам се.
Хана предположи, че е някой, който я помни от дните й на манекен, и първата й реакция бе да избяга и да се скрие. Вместо това отпусна тялото си във водата и съвсем бавно заплува, уж разпуска мускулите си — внезапно се бе досетила, че това може да е резидентът на Мосад, за когото й бе споменал Крац.
Проследи го да обръща отново към нея. Колкото повече приближаваше, толкова по-силно туптеше сърцето й. Когато докосна края на басейна, той внезапно спря и попита:
— Сама ли си?
— Да — отговори тя.
— Така и предположих, след като не видях съпругата на посланика да изплисква басейна с телесата си. Аз съм Саймън Розентал. Полковник Крац ми нареди да вляза в контакт. Имам съобщение за теб.
Хана се почувства глупаво да се ръкува с мъж в басейн, докато се държат за перилата.
— Знаеш ли къде е авеню „Буго“?
— Да.
— Добре. Ще се видим в Бар дьо ла Порт Дофин след петнайсет минути.
Той се изтегли на мускули и тръгна към мъжката съблекалня, без да й даде шанс да му отговори.
Петнайсетина минути по-късно Хана влезе в Бар дьо ла Порт Дофин.