Аферата Рембранд
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриел Алон #10
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1115-8
- Переводчик: Владимир Райчинов
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Аферата Рембранд». Краткое содержание книги:
В тихото градче Гластънбъри е убит реставратор, а портретът от Рембранд, по който е работел, е откраднат. Въпреки нежеланието си да се заеме със случая, Габриел тръгва по следите на изчезналата картина. Разследването му го отвежда от скалите на Корнуол до улиците на Амстердам и Буенос Айрес.
Когато Алон научава, че зад кражбата на картината се крие чудовищна лъжа и едно огромно богатство, заграбено по време на Втората световна война, случаят се поема официално от Службата. Екипът на Габриел ще трябва да се пребори с една могъща финансова империя, ръководена от швейцарския бизнесмен и филантроп Мартин Ландесман. Изградил публичния образ на светец, Ландесман изглежда недосегаем дори за специалистите на Службата.
Късметът се усмихва на Габриел, когато успява да вербува Зоуи Рийд — британска журналистка и любовница на Ландесман. С нейна помощ агентите научават, че Свети Мартин е замесен в дела, които надхвърлят всичките им очаквания.
— И колко дълго е чакал?
— Шест години.
— Докато и вие с майка ви не сте напуснали Европа?
— Точно така — каза Фос. — Когато най-сетне се открила възможност да ни изтегли, баща ми изпратил инструкции на майка ми първо да се отбие в Цюрих. Планът бил тя да прибере картината, списъка и парите. По онова време не съм разбирал какво точно се случва, но си спомням как майка ми ме остави да чакам на улицата, докато бе в банката. Десет минути по-късно тя излезе оттам. Направи ми впечатление, че вътре е плакала. Попитах я какво има, но тя ме сряза да мълча. После се качихме на трамвай и започнахме безцелно да обикаляме центъра. Майка ми само гледаше през прозореца. И повтаряше тихо едни и същи думи: „Какво ще кажа сега на баща ти? Какво ще кажа сега на баща ти?“.
— Картината е липсвала?
Петер кимна утвърдително.
— Картината бе изчезнала. Списъка го нямаше. Парите липсваха. Банкерът казал на майка ми, че такива сметки въобще не са съществували. „Вероятно грешите, фрау Фос — повтарял й той. — Да не би да търсите друга банка?“
— Как реагира баща ви?
— Беше бесен, разбира се. — Фос направи пауза. — Каква ирония, нали? Да се ядосва за това, че са му откраднали пари, които преди това той е крал от други. Сякаш тази картина се бе превърнала в негово наказание. Беше избегнал съдебното възмездие, но бе погълнат от този Рембранд и скритото в него несметно съкровище.
— Опитвал ли се е след това отново да го намери?
— Да, още веднъж — отговори Петер. — През шейсет и седма един аржентински дипломат се съгласил да замине за Швейцария и да направи проучване от името на баща ми. Според договорката им, половината от намерените пари щяла да се предаде на държавната хазна на Аржентина, а дипломатът щял да получи процент.
— И какво се случи?
— Малко след като дипломатът пристигнал в Швейцария, изпратил съобщение, че се е срещнал с банкера на баща ми и че скоро щяло да има благоприятно развитие. Два дни след това властите открили трупа му в Цюрихското езеро. Следствието установило, че се е подхлъзнал от един вълнолом, докато се разхождал. Баща ми изобщо не им повярва. Беше убеден, че е убийство.
— Кой е бил този дипломат?
— Казвал се е Карлос Вебер.
— Ами вие, хер Фос? — запита Габриел след продължителна пауза. — Вие някога опитвали ли сте се да издирите тези пари?
— Честно казано, искаше ми се. Смятах, че по този начин може да ми се удаде шанс да възстановя част от имуществото на някои от жертвите му. Да потърся изкупление. Но в крайна сметка реших, че е безсмислено. Гномовете в Цюрих си пазят съкровищата изключително зорко, господин Алон. Банките им може да изглеждат чисти и спретнати, но в действителност са пълни с мръсотия. След войната швейцарските банкери връщали много достойни хора, които идвали да си търсят депозитите. И то не защото не разполагали с пари, а просто защото не желаели да се разделят с тях. Какъв шанс можеше да има тогава синът на един масов убиец?
— Знаете ли как се е казвал банкерът на баща ви?
— Да — отвърна Фос без колебание. — Валтер Ландесман.
— Ландесман ли? Откъде ми е познато това име?
Петер се усмихна.
— Неговият син е един от най-влиятелните финансисти в Европа. Впрочем даже онзи ден присъстваше в новините. Във връзка с някаква нова програма за борба с глада в Африка. Името му е…
— Мартин Ландесман?
Фос кимна утвърдително.
— Какво удивително съвпадение, а?
— Изобщо не вярвам в съвпаденията.
Петер Фос повдигна чашата си към слънцето.
— Нито пък аз, господин Алон. Нито пък аз.
33. Мендоса, Аржентина
Габриел и Киара се качиха обратно в колата и съпроводени от облак пеперуди, се отправиха към Мендоса. По-късно вечеряха на открито в малко ресторантче срещу хотела им на „Пласа Италия“.
— Изглежда, ти допадна, така ли е? — запита Киара.
— Фос ли? — Габриел кимна бавно. — И то повече, отколкото ми се искаше.