Шоколадово докосване
- Автор: Флоран Лора
- Серия: Chocolat series #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК "КРЪГОЗОР"
- ISBN: 978-954-771-337-6
- Переводчик: Маргарита Емилова Спасова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Шоколадово докосване». Краткое содержание книги:
Шоколадът
Доминик Ришар познава шоколада – от острия сепващ вкус на лайма и карамела до най-комплексните и фини нюанси на жасмин, лимон, мащерка и кайенски пипер.
Той е единственият мъж, способен да прелъсти женския език.
И знае как да развълнува една жена.
Но тази свита американка с лунички, която седи в салона му и спокойно дегустира изключителното му производство, е нещо различно. Тя сякаш не може да се насити – поглъща на бавни, малки хапки всичко, което той е приготвил... сякаш поглъща него. Дом е завладян от нея, но се бои да не стане агресивен в страстта си, също като баща си. Разкъсван е от любопитство дали тя би се насладила на нещо повече от шоколада му. Може би... на него самия?
Докосването
Джейми Кори със сигурност не е първата жена, привлечена от този смугъл съблазнителен опасен тип. Тя идва ден след ден в луксозната шоколатерия на Дом в Париж и търси наслада в неговия шоколад. Преживяла е брутално нападение и сега се надява декадентските творения на прочутия французин да изцелят душата и тялото ѝ. Но съзнава, че самият мъж, създал тези шоколадови изкушения, е недостижим за нея.
До мига, в който той я докосва...
Неговия шоколад тъмен, предизвикателен, интензивен ги събира.
Нейният апетит за него – ненаситен и заразителен – води до престрастяване.
Веждите ѝ се сключиха. Джейми притисна якето до гърдите си, пръстите ѝ погалиха кожата. Изплашеното му сърце се поуспокои от милувката на пръстите ѝ, сякаш той беше облечен в якето и ръцете ѝ се плъзгаха по гърба му. Гласът на Силвен прозвуча в главата му: След всичките шоколадови бонбони, които направих за теб. След всичките шоколадови бонбони... за теб, направих за теб. Той привърза чуждата каска към седалката на мотора и я погледна отново.
– Джейми. Какво правиш с мен, използваш ли ме?
Като всяка друга жена. За да забрави Силвен, може би, ако той въртеше любов с нея въпреки годежа си с милиардерката? Лицето ѝ помръкна напълно. Якето му увисна в ръцете ѝ и се провлачи по земята.
– Да – каза тя с празен поглед. – Да, използвам те.
Дом притисна длани до седалката на мотора и се загледа в тях. Дори върху черната кожа ръцете му бяха прекалено големи, прекалено груби.
– Добре – каза накрая той. – Трябва да се връщам на работа.
Той остави мотора си там и си тръгна пешком. Нямаше вяра на себе си, за да шофира.
– Не знам Силвен какво влияние очаква да имам върху твоя сексуален живот, но сигурно трябва да ти кажа, че той наистина ненавижда Доминик – каза Кейд. Те седяха в едно кафене в края на Ил Сен Луи с изглед към Нотър Дам и Сена. Беше леко хладно за навън, но те не бяха единствените ентусиасти, които намираха априлския ден прекалено изкусителен, за да седнат вътре в заведението. Повечето маси навън бяха заети. Русокоса млада жена с вързана на конска опашка коса свиреше на цигулка върху дървен сандък в средата на моста, който се издигаше между тях и катедралата, музиката се носеше над света и през тях като някакъв скъпоценен дар.
– Според мен чувството е взаимно – отбеляза Джейми.
– Освен това трябва да ти кажа, че той наистина се опита да ме свали. Всъщност държанието му беше прекалено арогантно, за да го окачествя като свалка. По-скоро той ми даде да разбера, че не би имал нищо против да ме почеше, ако ме сърби някъде.
– Благодаря, Кейд – гласът на Джейми прозвуча напрегнато. – Стига толкова.
– Мислиш ли, че той знае коя си? Това да не е някаква глупава надпревара със Силвен?
Джейми стисна зъби. Очите и ноздрите ѝ запариха, но проклета да беше, ако позволеше на Кейд да види сълзите ѝ.
– Нямам представа. Тоест това би обяснило някои неща. Той очевидно не може да се интересува от мен – тя извърна глава, стиснала челюсти, и се загледа в реката.
Настъпи моментно мълчание.
– Джейми, това са глупости. Защо мислиш така?
Джейми я прониза с пламтящ поглед.
– По същата причина като теб и Силвен, предполагам, но за бога, хайде да не сравняваме позициите си, за да се уверим в моята нищожност.
Кейд замълча. Е, това беше постижение. Нейната обиграна в корпоративните преговори сестра, която умееше да се справя с всякакви разногласия, отвори и затвори уста няколко пъти, без да дръзне да заговори.
– Освен това – Джейми се съсредоточи върху цигуларката, която, както беше стъпила върху дървения сандък, ѝ напомни на Нике от Самотраки, – аз му казах истината за мен, така че е излишно да се тревожиш за него.
– Ти си му казала? И той въпреки това за малко да се сбие заради теб?
Дясната ръка на Джейми се сви полека в юмрук.
– Това не е истината за мен, Кейд.
Кейд заговори и замълча, овладя се умело, както сигурно се превръщаше във въплъщение на самообладанието и хладнокръвието, когато страстите в заседателната зала се разгорещяваха прекалено.
– Коя истина по-точно?
Джейми отново погледна цигуларката. Момичето изглеждаше толкова щастливо. Толкова... победоносно.
– Че го използвам. Какво друго бих могла да правя с него?
ПЕТНАЙСЕТА ГЛАВА
Тропането на вратата същата вечер я стресна; за първи път някой чукаше на вратата ѝ. Сестра ѝ имаше навик да я вика да слезе долу. Доминик звънеше на домофона. Дядо ѝ я караше тя да ходи при него. Баща ѝ беше в Щатите. Никой друг не знаеше къде живее. Чукането беше много тихо, много дискретно.
Джейми погледна през шпионката и подскочи отново, сърцето ѝ заби като лудо. Тя отвори отривисто вратата. Облегнат на рамката, Доминик я посрещна с поглед. Черната му коса беше мокра и неговата топлина и сила я поразиха с почти физическа сила. Той явно идваше от фитнес залата. Джейми виждаше издутите му след тренировката мускули.
В тъмния коридор очите му бяха съвсем черни.
– За какво? – попита той.
Тя го погледна с недоумение. Както се беше облегнал, тя трябваше само да пристъпи крачка напред, за да се скрие в пещерата му.