Краят на империята

Този път Аври наистина се изплаши. И тя като останалите стоеше съвсем неподвижно. Инстинктивно се досещаше, че сега не е моментът да привлича внимание върху себе си.

— Вината за Стен е моя. Какво си въобразявах? Когато Махони го доведе за пръв път, помислих си, че виждам младеж с голям потенциал. Потенциал да ми служи. Не биваше да оставам сляп за недостатъците му и най-вече за болезнената му амбиция. Чудно как някой пропуска подобни неща. Защото става въпрос за амбиция, която далеч надхвърля нормалните представи. Да. Сега вече разбирам. Той е искал трона ми от самото начало. — Вечният император отпи от чашата. — Така е. Това обяснява всичко. Стен е напълно побъркан. Бил е побъркан през цялото време. — Той потърси с поглед Пойндекс. — Мисля, че това обяснява всичко, нали?

Пойндекс не посмя дори да се поколебае.

— Абсолютно, Ваше Величество. Стен е луд. Това е единственото разумно обяснение.

Императорът кимна отсъстващо.

— Но действията му са съвсем рационални — продължи той. — Малко същества притежават подобна способност да осъществяват злите си намерения… Той сигурно си мисли, че аз съм луд. — Очите му се стрелнаха към Аври. Тя побърза да потвърди.

— Ако го мисли, сир, значи е безумец.

Отново замислено кимване.

— Разбира се, възгледите му намират известна подкрепа сред обществото. Макар и ограничена.

— Много ограничена… ако въобще я има — вметна припряно Пойндекс.

— Какво пък — въздъхна Императорът, — във време на икономическа криза враговете на монарха винаги надигат глава.

Хладен смях.

— Така е било и така ще си остане. В трудни времена опозицията се засилва. Техните водачи започват да си въобразяват разни неща. Но в края на краищата неизменно се провалят. — Императорът надари Аври с мъртвешката си усмивка. — Но ще е проява на лоша политика, ако изтъкнем пред тях грешките им.

— Съгласен съм, сир — рече тя. — Винаги е по-добре да обещаеш на хората нещо, отколкото да се бръкнеш дълбоко, за да го изпълниш, с риск да объркаш сметките.

Императорът й даде знак да се приближи. Тя го послуша. Той се пресегна, улови я и я дръпна още по-близо. Започна бавно да я гали. Аври се изчерви, но никой не посмя да коментира. Всички стояха със сведени очи.

— И все пак — прошепна тя — сигурно е ужасно трудно за един владетел да направи това, което е противно на природата му.

Императорът се разсмя горчиво.

— Защото — рече той, — ако се провали, цялата вина ще се стовари върху него. И поданиците му ще го изоставят. — Императорът поклати опечалено глава. — Макар че по-добре монархът да не се захваща с подобни неща. Инак… — Той млъкна. Очите му внезапно се оживиха. После извика: — Божичко, жалко, че поданиците ми не са с едно-единствено гърло. Щях да го прережа, без да ми мигне окото.