Свидетелят от влака
- Автор: Харви Майкъл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Свидетелят от влака». Краткое содержание книги:
Родригес обърна страницата с лицето нагоре. На нея имаше само няколко реда, изписани с печатни букви:
Рита,
Аз извърших убийството на Саутпорт и другото. Аз и никой друг. Използвах 40-кал. пистолет и Рем.-700. Ето ти още нещо, ако това не ти се струва убедително.
Майната му на кмета. Майната им на ФБР. Наред са кардиналските шапки. Кметството също. ХЯБО
— Прегледах бележките си и всичко от телеграфните агенции — каза Алварес. — Никъде, при нито един от атентатите, не се споменава калибърът на оръжията. Ако това тук е лъжа, просто ми кажете, че някой се бъзика с мен, и ще забравя всичко.
Родригес вдигна поглед от писмото.
— Какво значи „ето ти още нещо“?
Алварес измъкна други два листа и ги побутна към нас.
— Бяха в плика заедно с писмото.
На единия лист имаше план на района около кръстовището на „Полк“ и „Десплейнс“. Вторият беше точно копие на картата, оставена на прага ми. Мястото, където бе открит трупът на Мария Джаксън, беше отбелязано с X, а отстрани с разкривени букви, със същия син флумастер, беше написано „труп“.
— Прилича ми на участък от линия на метрото — каза Родригес. — Сигурен съм, че от Чикагското управление на обществения транспорт могат да ви кажат точно къде да търсите.
Репортерката се взираше в лицата ни, като с усилие потискаше усмивката си.
— Освен ако и двамата вече знаете всичко онова, което ви казвам.
Родригес побутна страниците към мен.
— Ах, мамка му!
Алварес се ухили.
— Знаех си аз!
Родригес се наведе напред.
— Разбрахме се нещо, Рита. Не се бъзикай с мен!
— Нали аз дойдох при теб, Родригес?
— Да бе, да. Не се самонавивай толкова. Нервираш ме. И така, посоченият калибър на оръжията е верен.
— А картите?
Думите излизаха с неохота от устата му. Но накрая го изрече:
— През последните двайсет и четири часа открихме труп на обозначеното място.
— Което означава… — Алварес не довърши изречението си.
— … че тоя тип има съучастник — отвърнах аз. — Който е жив и няма никакво намерение да ни остави на мира.
Родригес придърпа страниците обратно към себе си и се загледа в тях.
— Кардиналските шапки. Дали няма предвид епархията?
Вдигнах рамене.
— Вероятно.
— А това накрая какво ли е? — Родригес погледна въпросително репортерката. — ХЯБО?
— Вероятно съкратено име на някаква християнска организация.
Родригес кимна.
— Смятате, че тя е някоя от поредните му мишени?
— Може да значи и друго — казах аз и отидох до компютъра в ъгъла.
Докато Родригес и репортерката надничаха зад рамото ми, влязох в Гугъл и написах: Акроним ХЯБО. Появи се официален термин, създаден и използван от Пентагона: Химически, ядрени и биологични оръжия. Оръжия, не друго.
Алварес подсвирна тихо.
— И това пасва.
— Предлагам да се обадим на Лосън — каза Родригес и посегна към телефона, после върна слушалката на мястото й. — А какво ще правим с нея? — посочи той с пръст Алварес, която изведнъж бе станала излишна.
Репортерката извади от чантата си найлонов плик, в който имаше някакви листове и пощенски плик.
— Аха, оригиналите! — каза Родригес.
Алварес кимна.
— Може да успеете да свалите отпечатъци. Евентуално и ДНК от слюнка при залепването на плика.
— Държиш да останеш в играта, а, Рита? Е, добре, с какво още разполагаш?
— Мисля, че тази част от разговора вече я минахме, инспектор Родригес.
Родригес обичаше да го притискат или поне нямаше нищо против.
— Знаеш ли какво? Ние ще изпълним нашата част от уговорката. Но засега е по-добре да те държим някъде наблизо. Само че не точно тук.
— Федералните няма да допуснат да присъствам, така ли?
— Ако се обърнем към тях тази сутрин — каза Родригес, — нямаш никакъв шанс. Ще трябва просто да ми се довериш.
— Ами ако не ти се доверя?
— Тогава ще ти сложа белезници и ще те заключа в някоя стая.
— Върви на майната си! — Алварес се оттласна със стола от бюрото и скочи на крака, като припряно засъбира книжата си.
— Седни си на стола, Рита!
Алварес помисли няколко мига и седна. Полицаят се надвеси напред.
— Аз не съм за два дни в този град. Нито пък ти. Освен това не обичам скрито-покрито. Иначе нямаше да си тук сега. Остани да работиш с мен, помагай ми с каквото можеш, и няма да съжаляваш.