Златна лилия
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: bloodlines #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-022-5
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Златна лилия». Краткое содержание книги:
Интелигентната алхимичка Сидни Сейдж и Джил Драгомир — моройската принцеса с очи като на кошута — се укриват в човешко училище в слънчевия Палм Спрингс, Калифорния. Учениците — деца на заможни и притежаващи власт хора — продължават живота си напред, тънейки в блажено неведение, докато на Сидни, Джил, Еди и Ейдриън се налага да правят всичко по силите си, за да опазят тайната си. Но със забранените любовни връзки, неочакваните обрати и надвисналата заплаха от приближаващи стригои, прикриването на истината се превръща в задача, много по-трудна, отколкото някой е предполагал…
Когато шокиращи разкрития заплашват да разтърсят света на мороите, лоялността на Сидни е поставена на изпитание. Тя трябва да избере между принципите и догмите, които е била обучавана да следва, и нейните собствени инстинкти. На кого да се довери — на алхимиците или на сърцето си?
— Именно — намесих се. — По-добре да се застраховаме, отколкото сетне да съжаляваме. Ще ти пратя есемес, когато се върнем, става ли? Ще планираме остатъка от седмицата.
За пръв път не се наложи да изпадам в стрес, опитвайки се да реша дилемата с ръкостискането, целувките или други подобни атрибути на една раздяла. Бях твърде заета да разкарам Ейдриън, преди да си е отворил устата и да тръсне нещо заядливо. Брейдан, макар и страстен що се отнасяше до научни теми и моето несъгласие с него, иначе беше доста миролюбив и кротък. В момента не беше истински разстроен, но не го бях виждала толкова обезпокоен. Ейдриън можеше да изнерви и най-сговорчивите и отстъпчиви хора.
— Що за безобразие? — изстрелях веднага, щом се озовахме в безопасното усамотение на моето Лате. — Не можеше ли просто да кажеш „приятно ми е да се запознаем“ и с това да приключиш?
Ейдриън дръпна назад седалката до шофьора и успя да се излегне възможно най-удобно, доколкото му позволяваше закопчаният колан.
— Просто се грижа за теб, сестричке. Не искам да се озовеш в лапите на някой нехранимайко. Повярвай ми, аз съм експерт по тази част.
— Е, оценявам твоята осведоменост, но ще се оправя сама, благодарение на същото.
— Я, стига — продавач на кафе? Защо не си намери някой стажант по мениджмънт?
— Харесва ми, че продава кафе. Винаги мирише на кафе.
Ейдриън свали прозореца и нахлулият бриз разроши косата му.
— Изненадан съм, че му позволяваш да те разкарва с колата си, особено като се има предвид как издивяваш, ако някой докосне нещо в твоята кола.
— Като например прозореца? — попитах остро. — Когато е включен климатикът? — Ейдриън схвана намека и затвори прозореца. — Той иска да шофира. Така че аз му позволявам. Освен това, онази кола ми харесва.
— Колата наистина е хубава — призна Ейдриън. — Макар че никога не съм мислил, че се влияеш от подобни символи на статуса.
— И не го правя. Харесвам колата, защото е интересна, с дълга история.
— В превод: символ на статуса.
— Ейдриън — въздъхнах. — Това май ще се окаже много дълго пътуване.
Всъщност пътувахме с много добро темпо. Въпреки опасенията на Брейдан, нямаше задръствания и след като изминахме половината разстояние, реших, че съм си заслужила малка почивка за кафе. Ейдриън се сдоби с мокачино: „Сейдж, ще ме черпиш ли само този път?“ и продължи с обичайния си безгрижен разговор през по-голямата част от пътуването. Не можах да не забележа, че когато ни оставаше още около половин час, той стана по-замислен, умълча се и зарея поглед през прозореца.
Предположих, че наближаващата среща с баща му го потискаше. Това определено бе нещо, което можех да разбера. Аз също щях да бъда неспокойна, ако ми предстоеше да се видя с моя. Не мислех обаче, че Ейдриън би приветствал един психосеанс, затова потърсих по-безопасни теми на разговор, за да го измъкна от вкиснатото му настроение.
— Научихте ли нещо от кръвните проби на Еди и Дмитрий? — поинтересувах се.
Ейдриън ме погледна изненадано.
— Не очаквах, че ще заговориш за това.
— Хей, аз продължавам да проявявам научно любопитство. Просто не желая да участвам в експеримента.
Той се задоволи с обяснението ми.
— Толкова скоро няма много за казване. Изпратили са пробите в лабораторията — една от вашите лаборатории — за да разберат дали има някакви разлики между тях. Двамата със Соня доловихме… ох, не зная как по-точно да го опиша. Нещо като „жужене“ на духа в кръвта на Беликов. Не че магическата му кръв е особено изненадващо за всички. Повечето хора смятат, че всичко, което той прави, е истинска магия.
— О, я стига. Това не беше честно.
— Не беше ли? Виждала си с какво обожание го гледа Кастъл. Когато порасне, иска да стане също като Беликов. И въпреки че обикновено Соня е говорителят за нашите изследвания, няма да каже и дума, без преди това да я е съгласувала с него. „Какво мислиш, Дмитрий?“ „Това добра идея ли е, Дмитрий?“ „Моля те, дай ни благословията си, за да се проснем по очи и да те славословим, Дмитрий.“
Поклатих раздразнено глава.
— Отново не си честен. Те са партньори в проучването си. Разбира се, че тя ще се консултира с него.