Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Изиграният
Изиграният - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Изиграният

Электронная книга - «Изиграният». Краткое содержание книги:

Анонимност. Доверие. Професионализъм. В света на Джонатан Куин има някои правила. Той ще отстрани труповете, които трябва да изчезнат; нищо не може да бъде проследено обратно до него. Но когато Куин е повикан в оживено пристанище на Лос Анджелис, на което току-що е пристигнал контейнер, става очевидно, че правилата му са нарушени. В контейнера има труп — на човека, спасил навремето живота на Куин. И макар никой да не знае как е умрял бившият агент на ЦРУ Стивън Марков, Куин трябва да се заеме с нещо повече от почистване. Трябва да намери Джени, приятелката на Стивън. Да й каже, че Марков е мъртъв. Да разбере защо е умрял. И защо някой праща трупа му точно на него…
1 ... 48 49 50 51 52 53 54 55 56 ... 128
Перейти на страницу:

— Направи всичко по силите си за леля си. Знаеш го, нали? — каза той.

Усмивката й стана тъжна.

— Не ми се говори за това. През последните три дни само това правя.

— Разбира се. — Последва кратко мълчание. — Можем да си говорим за футбол — предложи той.

Тя едва не се разсмя.

— Защо беше във Вашингтон?

— Нейт ли ти каза?

Тя не отговори — по навик не издаваше източниците си.

— Просто работа. Нищо особено — каза той.

— Останах с впечатление, че е повече от „просто работа“.

Куин спря, сякаш се канеше да отпие.

— Какво ти каза той?

— Спокойно — отвърна тя. — Нищо не ми каза. Само че си заминал по работа, но усетих, че има нещо повече. Попитах го. Но той удържа.

Куин отпи глътка кафе.

— Марков е мъртъв.

Орландо спря изненадана.

— Кога е станало?

— Преди една или две седмици.

— Съжалявам — рече тя. Освен Дерек Блекмор, Орландо беше единствената, която знаеше за стария приятел на Куин, за Финландия и за чувството за дълг, което Куин изпитваше оттогава. — Как е станало?

— Точно това се опитвам да разбера — отвърна Куин.

Закрачиха отново и Куин й разказа за случилото се. Как е трябвало да се отърве от трупа на приятеля си, за издирването на Джени, за Хюстън и Вашингтон, за конгресмена, Таша и Блекмор.

— Инициалите LP говорят ли ти нещо? — попита той накрая.

Тя се замисли, загледана в далечината.

— Не зная. В момента нищо не се сещам.

— И аз, но определено изкараха акъла на Блекмор.

Известно време вървяха мълчаливо.

— Ами Джени? — попита Орландо. — Имаш ли представа къде е?

Куин поклати глава.

— Мога да ти кажа къде не е. Не е там, където я е оставил Марков. Мисля, че е тръгнала да го търси.

— Но къде по-точно?

— Нейт каза, че корабът, с който докараха Марков, е отплавал от Шанхай.

Орландо не изглеждаше убедена.

— Дай ми телефона си — каза тя.

Куин й го даде, като преди това го активира. Тя влезе в интернет и пусна търсачката, за да намери някаква база данни.

— Как се казва корабът?

— „Рийгъл 3“.

Тя въведе името и няколко секунди се взира в екрана.

— Отплавал е от Шанхай, но е спирал и на други пристанища, преди да стигне до Ел Ей.

— Сигурна ли си?

— Недей да обвиняваш Нейт — каза тя. — Знаеш ли кои бази данни е използвал?

— Не каза. Най-вероятно DSIT. Аз му я показах.

DSIT беше една от базите данни, до които имаше достъп срещу много висока годишна такса.

— Това обяснява нещата. — Орландо влезе в сайта на DSIT и използва собствената си парола. След малко показа екрана на Куин. — Ето. Виждаш ли?

Куин прочете изписаната информация за „Рийгъл 3“. Датата беше същата, на която Куин беше нает да погребе Марков.

— „Произход — Шанхай“ — прочете той. — По дяволите!

Лесно можеше да се сгреши. „Произход“ не означаваше пристанището, от което е тръгнал корабът, а постоянната му база. В случая — Шанхай. Опита се да си спомни дали е обяснил тази подробност на Нейт, но не беше сигурен.

Орландо превъртя страницата. В колоната ПП, означаваща „предишно пристанище“, бе изписано мястото, където „Рийгъл 3“ беше спирал, преди да продължи за Лос Анджелис.

Куин усети как косъмчетата на тила му настръхват. Сингапур.

— Какво има? — попита Орландо.

— Онзи тип, с когото се срещнах в офиса на конгресмена, Дилън Рей, каза, че Гереро щял да пътува за Сингапур следващата седмица.

— Защо?

Куин затвори очи, за да си спомни разговора.

— Някакво събиране на информация. Издирване на факти. Май така го нарече. Нещо във връзка със сигурността.

— Сам ли ще бъде, или с делегация?

— Не зная.

— Значи си убеден, че конгресменът е свързан по някакъв начин с изчезването на Джени?

Куин се намръщи.

— Трябва да е замесен. Хората, които бяха с него в Джорджтаун, бяха същите, които видях в Хюстън. А когато разговаряхме, ясно личеше, че крие нещо. Все още не мога да събера цялата картина, но той или е отговорен за случилото се с Джени, или най-малкото знае какво е станало.

Орландо кимна.

— Бих могла… нали се сещаш… Бих могла да поразровя.

— Имаш си други грижи. Ще натоваря Нейт.

Опита се да си вземе телефона, но тя не му го даде.

1 ... 48 49 50 51 52 53 54 55 56 ... 128
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)