Барчестърски кули
- Автор: Троллоп Энтони
- Серия: Барсетшърски хроники #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Стоянов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Барчестърски кули». Краткое содержание книги:
— Да, госпожо! Винаги! — каза мисис Прауди, влизайки обратно. — Винаги същата — винаги все така непримирима към всякакъв вид непристойно поведение. — И тя прекоси отново залата, за да излезе заедно с мистър Слоуп.
Синьората не беше в състояние да я последва, иначе сигурно щеше да го направи. Но тя избухна в смях, който кънтеше по цялата стълба и преследваше мисис Прауди. Даже ако синьората имаше находчивостта на Грималди37, тя пак не би могла да измисли по-добро отмъщение.
— Мистър Слоуп! — каза мисис Прауди, когато застигна престъпника на вратата. — Много съм изненадана, че вие можахте да зарежете моите гости заради тази изрисувана Йезавел38!
— Но тя е инвалид, мисис Прауди, и не може да ходи. Все някой трябваше да се погрижи за нея.
— Инвалид! — повтори мисис Прауди. — Ще й дам аз един инвалид, само да ми падне! Какво изобщо търси тя тук? Каква наглост, каква преструвка!
Във вестибюла и съседните стаи гостите слагаха вече наметалата и шаловете си, готвейки се да се сбогуват. Мисис Прауди полагаше максимални усилия да се усмихне на всекиго, но опитите й не бяха особено успешни. Твърде много изпитания се бяха струпали на главата й. Гостите бавно се разотиваха.
Изпратете каретата по-бързо — каза Етълбърт на родителите си, които се готвеха да тръгват.
Младите Станъп останаха последни със семейството на епископа и всички се почувствуваха много неловко. Отначало отидоха в столовата, но тук епископът си спомни, че „дамата“ беше останала сама на горния етаж, и всички го последваха горе. Мисис Прауди не позволи на мистър Слоуп и на дъщерите си да се отделят от нея нито за минута, твърдо решена да ги предпази на всяка цена: него — от непозволени удоволствия, а тях — от безчестие. Епископът, наплашен до смърт от Бърти и юдаизма, се опитваше да поддържа разговор с Шарлот Станъп за климата на Италия. Бърти и синьората бяха оставени сами на себе си.
— Е, Мадлин, получи ли все пак някаква вечеря? — попита доста безцеремонно, а може би и не съвсем безхитростно Етълбърт.
— О, да! — отвърна Мадлин. — Мистър Слоуп прояви изключителна любезност, като ми я донесе. Страхувам се обаче, че това му създаде повече неудобства, отколкото бих желала.
Мисис Прауди я погледна, но не каза нищо. Погледът й искаше да каже приблизително следното: „Ако ти бъдеш само веднъж още допусната в този дом, можеш да се държиш колкото си искаш безцеремонно, предвзето и лукаво!“
Най-после каретата се върна с тримата италиански прислужници и ла синьора Магдалина Виси Нерони бе отнесена по същия начин, по който я бяха донесли.
Владетелката на двореца се оттегли в своите покои крайно недоволна от развоя на своята първа официална вечеря в Барчестър.
Глава дванадесета
Слоуп срещу Хардинг
Два-три дена по-късно мистър Хардинг получи една записка, в която го молеха да посети мистър Слоуп в двореца рано на следващата сутрин. В бележката нямаше нищо неучтиво и все пак целият и тон беше крайно неприятен. Ето нейното съдържание:
„Уважаеми мистър Хардинг! Бихте ли ми направили честта да ме посетите в двореца утре сутринта в девет часа и тридесет минути? Епископът изказа желание да поговоря с Вас във връзка със старопиталището. Надявам се, че ще ме извините за посочването на толкова ранен час. Правя това, защото съм изключително зает. Но ако нямате никаква възможност да дойдете в този час, ще Ви очаквам в десет. Бъдете така любезен да ми отговорите писмено.
Приемете моите уверения, уважаеми мистър Хардинг, в искреното ми към Вас приятелство.
Об. Слоуп
Дворецът, понеделник сутринта