Гробна тишина

Когато се запозна с моряка, бащата на Микелина, успя да го придума да потърсят отговорите заедно. Двамата обикаляха от служба на служба, но никъде не се откри нищо за нея, освен че е сираче; когато била записана в регистрите, за родители не се споменавало. Така и бе вписана — сирак. Свидетелство за раждане не успяха да открият. Заедно с моряка отидоха до многодетното семейство и говориха с приемната ѝ майка за времето, от което бяха първите ѝ спомени, но не научиха нищо. „Плащаха за теб — беше казала жената, — не ни достигаха пари.“ Никога не била питала за произхода на момиченцето.

Отдавна бе престанала да си задава въпроси за родителите си, когато Гримур се прибра и заяви, че знаел кои били майка ѝ и баща ѝ, знаел и как е била зачената. Хилеше се злобно, докато разказваше за оргията в резервоара.

Всички тия мисли преминаха през ума ѝ, докато гледаше Симон, и сякаш се канеше да каже нещо важно, но се отказа, рече му само да престане с безкрайните си въпроси.

В света бушуваше война, бе стигнала и до каменистото поле, където британските войници бяха започнали да строят подобни на самуни къщи, които наричаха „бараки“. Симон не разбираше тази дума. В бараките трябваше да има и друго едно нещо, което също носеше непонятно име — продоволствена база.

Понякога Симон претичваше през полето с Томас да гледа как работят войниците. Бяха докарали талпи, гофрирано желязо, материали за ограждения, рула с бодлива тел, чували с цимент, бетонобъркачки и булдозери, за да изравняват земята под бараките. Изградиха бункер, обърнат към Граварвогур, и един ден докараха огромно оръдие, което се извисяваше на много метри нагоре във въздуха. Наместиха го в бункера така, че огромното му дуло стърчеше през отвора, готово да засипе с огън и жупел врага, т. е. немците, които бяха започнали войната и убиваха всички по пътя си, включително и момчета като тях самите.

Войниците направиха и ограда около бараките, а те бяха всичко на всичко осем, издигнаха я за нула време, сложиха портал и табелки, на които пишеше на исландски, че за външни лица достъпът е строго забранен. До портала поставиха малка кабинка, където през цялото време пазеше войник с пушка. Войниците не обръщаха внимание на момчетата, които гледаха да стоят на безопасно разстояние. При хубаво време, когато слънцето блестеше ярко, Симон и Томас пренасяха сестра си през полето, слагаха я на мъха и ѝ показваха какво правят войниците, показаха ѝ също и голямото оръдие, което стърчеше от укреплението. Микелина лежеше на земята и гледаше, каквото ѝ показваха, но изглеждаше някак замислена и мълчалива. Симон си рече, че тя се страхува от това, което вижда. От войниците и от голямото оръдие.