Насрещен вятър
- Автор: Нэнс Джон Дж.
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 954-769-021-3
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Насрещен вятър». Краткое содержание книги:
Но командирът на полета, Крейг Дейтън, бивш военен пилот, не може да позволи да бъде задържан без неоспорими доказателства човекът, който е бил главнокомандващ на американската армия. И буквално отвлича поверения му самолет. В Рим и в Лондон ги очаква същата заповед. Белият дом едва ли може да предложи светкавично решение, без да предизвика гнева на международната общност.
Докато самолетът е във въздуха, адвокатите на двете страни се сблъскват в съдебната зала. Но горивото на малкия боинг свършва…
— Моля те, просто направи каквото казах и повикай командира на базата… но преди всичко имай грижата екипажът да не споменава пред никого, че той още е там.
Шери въздъхна дълбоко, остави слушалката и забеляза озадаченото изражение на Джон Харис, но реши първо да действа, а после да обяснява. Сложи клетъчния телефон на седалката и изтича при капитан Суонсън, който стоеше до входа.
— Защо? — попита Суонсън, след като чу молбата й.
— Още не знам, но така иска адвокатът му. Изчакайте за секунда.
Вратата на пилотската кабина беше широко разтворена и докато влизаше, тя видя как Аластър Чадуик подава телефонна слушалка на Дейтън, който изненадано се обърна към нея.
— Шери?
Тя вдигна пръст пред устните си и посочи телефона. Крейг го закри с длан.
— Какво има?
— Адвокатът на президента моли да не разкриваш никому, че той все още е на борда. Не си казал на никого, нали?
— Не — отговори Крейг и погледна Аластър, който поклати глава.
— Моля те, мълчи си и занапред. След малко се връщам.
— Какво е замислил той? — попита Крейг.
— Не знам — каза Шери и понечи да излезе.
Докато се обръщаше, Крейг я хвана за ръкава.
— Чакай. Тъкмо се готвех да помоля за наемане на самолета от името на президента Харис.
— Изчакай. Моля те — каза Шери и излезе, като затвори вратата зад себе си.
Крейг въздъхна и поклати глава, после вдигна слушалката и обеща на директора по летателната дейност, че ще се обади пак след няколко минути.
— Ей, че го думна — подхвърли Аластър, когато разговорът приключи. На лицето му грейна широка усмивка.
— Моля?
— Казах „ей, че го думна“.
— Чух какво каза. Само не съм наясно какво имаш предвид. Да не е пак от вашия британски жаргон?
— Имам предвид, че е адски хитро! Не можаха да качат президента на онзи С-17, но ако се преструват, че е станало, хората със заповедта за арест ще си идат.
— Ако се преструват.
— Да, ако се преструват. Няма го тук, нали? Тайно се е промъкнал, без да го забележат. Вероятно можем да се върнем в Рим, да свалим пътниците и най-спокойно да си продължим работата, без някой изобщо да усети присъствието му. Естествено, после оставаме на топа на устата, но това е друга история.
— Ами пътниците…
— Вероятно не са забелязали нищо след потеглянето на Дебелия Албърт.
— Дебелия Албърт ли?
— Имам предвид С-17.
— Не, не, Аластър. Дебелия Албърт викахме на С-5. Не знам какъв нелеп прякор са измислили за С-17.
— Както и да е. Няма го вече. Това е нашата история и няма да я променим, както се пее в доброто старо кънтри. Адски хитро.
Ларами, Уайоминг
На борда на „Юро Еър“ 42
— Мистър Ролинс? Обажда се Джей Райнхарт. Споменахте ли вече пред медиите, че президентът Харис не е напуснал „Сигонела“?
За момент отсреща настана тишина.
— Не, но в момента подготвяме изявление за печата. Защо?
— Аз… мисля, че разбирам защо президентът Кавано реши да не изтегли мистър Харис оттам…
— Мотивите му са основателни, мистър Райнхарт, макар че, между нас казано, бих желал да ви кажа колко бях разочарован… че не излезе нищо.
— Все още може да стане.
— Не, решението е взето и самолетът…
— Знам това — бързо изрече Джей. — Но все още сме в печеливша позиция, ако поне за няколко часа оставим противниковата страна да вярва, че той е на борда на С-17.
Джак Ролинс притисна слушалката по-плътно до ухото си и седна зад бюрото.
— Продължавайте.
— Разговарях с юриста, представляващ Перу. Той ми се обади веднага след излитането на С-17 и предполагаше, че президентът Харис е на борда. Подхраних това подозрение, без да казвам нищо конкретно, и италианските сили, които трябваше да осъществят ареста, вероятно вече си тръгват. Докато смятат, че президентът Харис е напуснал страната, имам шансове да подготвя реалното му освобождаване.
Джей обясни идеята за наемане на боинга и Ролинс незабавно отговори:
— Главната причина президентът да отмени операцията, мистър Райнхарт, беше опасността тя да се превърне в катастрофално лошо послание към света. Едва ли ще възрази срещу малко временни недомлъвки, докато уредим нещата по друг начин.