Тайко
- Автор: Йошикава Ейджи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Парпулов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайко». Краткое содержание книги:
Служителят си тръгна, но бързо се върна и каза:
— Господарят Гамо отговори, че бърза и ще ви изчака в стаята за гости.
— Ами играта на топка?
— Помоли да ви предам, че не умее да играе.
— Що за недодяланост! — изсмя се Нобуо и оголи два реда изискано почернени зъби.
Няколко дни след посещението на Гамо в крепостта пристигна писмо от него и от Шоню. Нобуо се показа в извънредно добро настроение и бързо повика четирима от своите старши служители, за да им предаде какво пише вътре.
— Утре отиваме в Оцу. Съобщават ми, че Хидейоши ме чака в храма Онджо.
— Дали ще бъдете там в безопасност, господарю? — попита един от четиримата възрастни мъже.
Нобуо се усмихна така, че показа почернените си зъби.
— Хидейоши сигурно се притеснява заради слуха, че сме се скарали. Сигурен съм, че това е причината да иска среща. Не е изпълнявал дълга си към човека, който стои най-близо до покойния му господар.
— Но каква точно е уговорката за тази среща?
— Такава — отвърна уверено Нобуо, — преди време Гамо идва тук и ми каза, че макар да се носи слух за някакви неразбирателства между мене и Хидейоши, този всъщност изобщо няма лошо отношение към мен. Сега ме моли да отида в храма Онджо в Оцу, за да се срещна с него по повод Новата година. Аз сметнах, че няма причина да се отнасям към Хидейоши враждебно и се съгласих да присъствам. Господарите Гамо и Шоню и двамата ме увериха, че ще бъда в пълна безопасност.
С право можеше да се каже, че лекотата, с която Нобуо приемаше за чиста монета всичко писано и казано, се дължеше на полученото от него възпитание. Ето защо възрастните служители бяха още по-склонни към предпазливост и не можеха да скрият подозренията си.
Скупчиха се заедно, за да разгледат писмото на Гамо.
— Няма грешка — обади се единият. — Почеркът изглежда съвсем като неговия.
— Няма как иначе да се постъпи, след като господарите Гамо и Шоню са докарали нещата дотук — обади се друг. — Не бихме могли да пренебрегнем сега усилията им.
Така се реши четиримата старши служители също да придружат Нобуо до Оцу и на следващия ден господарят потегли за там. Щом пристигна в храма Онджо, Гамо веднага побърза да се срещне с него, а малко по-късно се появи и Икеда.
— Господарят Хидейоши пристигна вчера — обяви Шоню — Чака ви.
Мястото за срещата беше вече приготвено в главния храм, където бе отседнал Хидейоши, но след като от учтивост го попитаха кога ще му е удобно да се види с домакина си, Нобуо своенравно отвърна:
— Уморен съм от пътя и утре цял ден ще искам да почивам.
— Е, тогава ще подготвим нещата за вдругиден.
И двамата мъже отидоха да предупредят Хидейоши.
Никой от дошлите в храма нямаше достатъчно време, за да пропилее един ден, но тъй като Нобуо пожела да си почине, всички останали бяха обречени на ненужно бездействие.
При пристигането си синът на Нобунага с раздразнение установи, че главната постройка е заета от Хидейоши и служителите му, докато за неговата свита са оставени по-малките. Когато се уреждаше времето на срещата, той реши да се наложи и действа съвсем по прищявка, но на следващия ден изглежда сам се отегчи и започна да се оплаква.
— Дори старшите ми служители ги няма тук.
Прекара деня в разглеждане на безценната храмова сбирка от ръкописи със стихотворения и се отегчи до смърт от безкрайните приказки на свещениците. Когато най-сетне се свечери, четиримата му старши служители дойдоха в неговата стая.
— Добре ли си починахте, господарю? — попита единият.
Глупаци! Нобуо направо се ядоса. Искаше му се да им кресне, че не е правил нищо и само е скучал, но вместо това отвърна:
— Да, благодаря ви. А вие добре ли се настанихте в жилищата си?
— Нямахме време да се настаним.
— Защо така?
— Пратениците от други родове просто нямаха край.
— Толкова много посетители ли имаше? Защо не дойдохте да ми кажете?
— Вие казахте, че днес искате да си починете и не искахме да ви безпокоим, господарю.
Нобуо се зае да чертае с пръст кръгове по пода и да почуква по коляното си. Погледна ги с високомерно безразличие.
— Е, добре. Но останете четиримата да вечеряте с мен. Ще пием и малко саке.
Старшите служители се спогледаха с известно неудобство.
— Има ли нещо друго, което да трябва да правите тази вечер? — попита ги Нобуо.
— Работата е там, че преди малко дойде човек с покана от господаря Хидейоши и ние идваме тук, за да помолим за разрешението ви да отидем при него — каза единият от служителите с тон, сякаш се извинява.
— Какво?! Хидейоши ви е поканил ли?! Що за работа е това? Поредната чайна церемония може би?