За спасяването на света
- Автор: Чолаков Янчо, Дилов Любен
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Фондация „Човешката библиотека“, Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, Списание „Тера фантастика“
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «За спасяването на света». Краткое содержание книги:
В спасяването на света ръка си подават писатели със статус на съвременни класици – като Величка Настрадинова, Агоп Мелконян, Светослав Славчев, Любен Дилов; утвърдени имена – като Николай Теллалов, Йоан Владимир, Петър Кърджилов, Любомир П. Николов, Янчо Чолаков, Атанас П. Славов, Александър Карапанчев, Велко Милоев, Красимир Георгиев, Елена Павлова, Георги Малинов; и млади (но вече впечатляващи) творци – Димитър Риков, Красимира Стоева, Геновева Детелинова, Саша Александрова, Калоян Захариев. „Спасяване“ и „свят“ присъстват буквално и метафорично, сериозно и с намигване…
Голяма част от текстовете са награждавани в България и издавани по света.
Д-р Светослав Славчев е автор на научнофантастични произведения, редактор, драматург и сценарист.
Стефан Кръстев разказва:
Откакто се помня, пиша. В писането търся своя свят и своето място в света, в който съществувам. Дебютирах през 1991 г. във вестник „Други светове“ – издание за фантастика и хорър, с разказа „Такси към чистилището“. Първата ми издадена книга е сборник разкази, в съавторство с Йордан Матеев и общия псевдоним Стивън Джордън: „За една нежна душа“. Оттогава досега имам издадени още осем книги на хартиен носител и седем на електронен. Работя във вестник „BG Север“ като страньор и водещ колонката „Напушени мисли“. В литературен сайт „Буквите“ водя колонката „За книгите и хората“. Номиниран съм в много литературни конкурси, като едни от най-важните за мен са поощрителната награда на семейство Мелконян в конкурса „В името на Агоп Мелконян“ през 2012 г. и специалната награда на Човешката библиотека за фентъзи романа „Ням свят“, положил началото на сага, която засега е в пет книги.
Ценка Бакърджиева разказва:
Родена съм под знака на Стрелеца в Ловеч на 28.11.1959 г.
Влечеше ме литературата, но учих в математическа гимназия. И сега се чудя от коя страна да захраня автомобила, въпреки че съм дипломиран автомобилен инженер. Мразех да се занимавам с чужди пари и да съм материално отговорна, но… попаднах в банка и 22 години прекарах там.
Накратко: животът ми до днес бе пълен с неща, които не обичам, а се налагаше да правя. Получих урок: отрицанието и заричането са вредни практики, понеже съдбата ме дебне, за да ме опровергае.
Обаче има и… продължавам да колекционирам творчески удоволствия. Част от тях са събрани в електронната ми книга „От алфа до омега“, други в стихосбирката „Вечният бриз“, а на трети предстои да оживеят в сърцата на читателите.
Янчо Чолаков е роден през 1967 г. в морския град Бургас. Още като ученик печата в литературни списания и печели редица награди от национални конкурси. В началните години на демокрацията основава и ръководи „Офир“ (1993-2001), едно от първите български частни издателства за фантастика. Сътвореното от Чолаков се отличава със своеобразен стил и алегоричен конструктивизъм, но не е самоцелно абстрактно, а изобилства от екзотична конкретност и съчетава скрупульозна фактология с нестандартни визии за бъдни и вече съществували светове. Автор е например на псевдоисторическата повест „Няма нощ без мрак“, разказваща за никога неслучило се въстание в средновековна Испания. В античния уестърн „Хтонически твари“ описва войната за Троя като резултат от конфликт между човешката раса с разумни членестоноги. (Използването на остарялата Омирова техника на сложни прилагателни и двойни епитети тук се оказва неочаквано продуктивно решение.) „Рикошет“ пък представлява скица на Ешеров сюжет, невъзможно противопоставяне на реалност и контрареалност, в което един срещу друг застават Горгона Медуза от република Архаика и чудовищен василиск от измислената държава Горна Прусия. Поетичното дъхоспиращо фентъзи „Обезлюденият“ слива цветната атмосфера на „Елфите“ от немския романтик Лудвиг Тик с модерното приказно въображение: един войник сънува история за пазач и палач, които са всъщност двете му истински същности… да пази и унищожава едновременно. Антропологическата повест „Ксилофония“ ни показва в духа на Зелазни сблъсъка на две тракийски божества в няколко епохи, подпълвайки го с идеи от „Вечното завръщане“ на Мирча Елиаде. Постепенно разбираме, че двете божества са всъщност две звездни тела, а битката между тях е резултат от сложни астрономични процеси. Романът „Запали свещ на дявола“ (2009) е в измисления от своя създател жанр „фолкпънк“ и му донесе наградата на най-голямото издателство за българска фантастика „Аргус“. Други негови книги са сборниците „Историята на Самотния редник“ (1995), „Митове за овъгления мрак“ (2006) и „Упражнения по безсмъртно писане“ (2009). Предстои излизането и на апокрифния роман за НЕвъзникването на християнството „Дванайсет разбойници“.