Братството
- Автор: Боуден Оливер
- Серия: Орденът на асасините (Assassin's Creed) #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-128-3
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Братството». Краткое содержание книги:
Рим е под властта на коварния род на Борджиите. Някога могъщ, сега градът е в разруха, потънал в кръв, политически интриги и религиозни вражди. Чезаре Борджия, по-подъл и опасен от баща си — Папата, няма да се спре пред нищо, за да покори цяла Италия…
Само един човек може да освободи хората от неговата тирания — Ецио Аудиторе. Но в тази битка той няма да е сам. Зад него ще застане Братството на асасините.
Вторият роман на Оливър Боудън по култовата серия компютърни игри Assassin’s Creed ни отвежда на епично пътешествие из мистериозния свят на най-смелите бойци — безпощадните асасини.
Assassin’s Creed: Brotherhood е един от най-значимите и дългоочаквани проекти за 2010 г. и е носител на наградата „Най-добра екшън игра“.
Щом се поздравиха, той свали ръцете й от врата си и без да ги пуска, се взря в очите й:
— Надявам се, че се отнасяш мило с гостенката ни.
Лукреция смръщи чело.
— Тази нейна голяма уста… Как ми се иска да я зашия завинаги.
— Аз самият я предпочитам отворена — усмихна се Чезаре.
— Нима?
Сякаш не забелязал язвителния й тон, той продължи:
— Говори ли с татко за средствата, необходими на банкера ми?
— Папата е във Ватикана, но ще се наложи дълго да го убеждавам, когато се завърне. Както и банкерът му. Знаеш колко е предпазлив Агостино Киджи.
Чезаре се изсмя.
— Е, определено не е забогатял с припряност. — Помълча и продължи: — Но това няма да ни затрудни, нали?
Лукреция обгърна отново врата на брат си и се притисна към него.
— Не, но… понякога се чувствам много самотна тук без теб. Напоследък се виждаме толкова рядко. Другите ти завоевания поглъщат цялото ти време.
Чезаре я прегърна.
— Не бой се, котенце. Скоро щом си осигуря трона на Италия, ти ще бъдеш моя кралица и ще забравиш самотата.
Тя се отдръпна леко и го погледна в очите.
— Не мога да чакам.
Той прокара ръка през меките й руси коси.
— Дръж се прилично, докато ме няма.
После, след още една дълга целувка, Чезаре излезе през вратата, откъдето беше дошъл, а Лукреция тръгна в обратната посока с унило изражение.
Къде отиде Чезаре? Веднага ли щеше да замине? Много вероятно, съдейки по прощалната сцена. Ецио се придвижи бързо покрай стената, за да застане с лице към главната порта на замъка.
Тъкмо навреме. Стражите я отваряха с викове:
— Внимание! Генералът заминава за Урбино!
Не след дълго се появи Чезаре, яхнал черен кон и придружен от малоброен антураж.
— Buona fortuna, Padrone Чезаре! — извика един от капитаните от караула.
Ецио проследи с поглед как заклетият му враг изчезва в нощта. „Ама че светкавична визита! — рече си той. — Никакъв шанс да го убия. Николо ще остане много разочарован“.
24
Ецио се съсредоточи отново върху належащата задача — да открие Катерина. Високо в западното крило на крепостта забеляза малък прозорец дълбоко в стената, от който долиташе мъждива светлина. Тръгна към него. Когато стигна, видя, че няма перваз, върху който да застане. Имаше обаче тясна напречна греда над него, за която можеше да се улови с една ръка.
Надникна в помещението. Беше празно, макар на стената да гореше факла. Приличаше на караулна стая и Ецио се обнадежди, че е на прав път.
По-нататък на същото ниво видя втори прозорец. Приближи и надзърна през решетките, поставени без видима причина. Дори човек с крехко телосложение да се промъкнеше през него, нямаше как да слезе сто и петдесет крачки по стената, да прекоси незабелязано откритото пространство до реката и до евентуалната свобода. Тук светлината бе по-приглушена, но Ецио веднага разбра, че помещението е килия.
Пое рязко дъх. Там, все още във вериги, беше Катерина! Седеше на грубата пейка до стената, но не се виждаше дали е прикована към нея. Беше свела глава и той не разбра дали е будна или спи.
Заспала или будна, гороломно хлопане по вратата я сепна.
— Отворете!
Ецио разпозна гласа на Лукреция.
Един от двамата задрямали стражари пред вратата побърза да се подчини.
— Да, Altezza32. Веднага, Altezza.
Щом влезе в килията, следвана от единия страж, Лукреция не изгуби нито миг. От дочутия разговор Ецио се догаждаше за причината за яростта й — ревност. Лукреция смяташе, че Катерина и Чезаре са станали любовници. Той обаче не вярваше да е така. Съзнанието му отказваше да приеме мисълта, че такова покварено чудовище би могло да оскверни Катерина с досега си.
Лукреция прекоси тичешком килията и хвана Катерина за косите. Вдигна я на крака и притисна лицето й към своето.
— Кучка! Как мина пътуването от Форли до Рим? В частната каляска на Чезаре ли се возеше? Успя ли да го прелъстиш?
Катерина впи очи в нейните.
— Жалка си, Лукреция! Нима смяташ, че живея според твоите стандарти?
Лукреция я блъсна гневно на пода.
— Какво обсъждахте? Плановете му за Неапол? — тя замълча. — Хареса ли ти чутото?
Катерина избърса кръвта по лицето си и каза:
— Не помня.
Тихата й дързост докара Лукреция до истински бяс. Тя бутна настрани стража, грабна железния лост за вратата и удари силно Катерина по гърба.
32
Ваше Височество (ит.). — Б.ред.