Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]

Следващата група ареали включва тези, в които са били култивирани поне два вида местни растения (или животни), но самото производство на храни е зависело най-вече от домашни растения (или животни), внесени от други места. И тези вносни продукти лесно могат да минат и за „основни“, защото именно на тях се е основавало местното производство на храни. Именно тяхната поява е позволила на местните жители да преминат към уседнал начин на живот, а след това да започнат да отглеждат и много местни растителни (или животински) видове, които дотогава са събирали (или ловували) инцидентно.

В три или четири от тези ареали „пакетът“ от основни земеделски култури е бил внесен от Югоизточна Азия. Първият е Западна и Централна Европа, където производството на храни е възникнало с пристигането на култивирани растения и животни от Югозападна Азия в периода между 6000 и 3500 г. пр.Хр., но след това е имало и такива (макът, а вероятно и овесът плюс още някои), които са били култивирани на местна почва. Дивият мак е виреел тогава само в крайбрежните части на западното Средиземноморие. Например при разкопките на поселищата на най-ранните земеделски общности в Източна Европа и Югозападна Азия не са открити макови семена — те се появяват за първи път в ранните земеделски поселища в Западна Европа. Затова пък дивите предци на повечето култивирани растения и животни в Югозападна Азия не се срещат в Западна Европа. Всичко това очевидно предполага извода, че производството на храни в Западна Европа не е възникнало самостоятелно. Най-вероятно непосредствена причина за появата му са били посевите, внесени от Югозападна Азия. Появилите се впоследствие земеделски общности на този континент са култивирали и едно местно растение — макът, а след време тази нова култура се е разпространила и на изток.