Лунен ловец [bg]

— Никакви пазарлъци. Не искаш парите ми? Добре. Но само да заговориш приятелката ми и ще ти се наложи да дишаш през нов отвор в черепа.

Размаха ръце пред мен.

— Ооо! Колко ме е страх! — Очите му бяха студени и безжизнени.

Грешката е негова. Трябваше да се страхува.

Показах му среден пръст и пуснах ключа в джоба си. Издиша рязко и дочух бавно да брои под носа си. Тръгнах към вратата. Дръжката бе в ръката ми, когато изрече неохотното си съгласие:

— Шест процента. В този град няма да получиш по-добро предложение.

Спрях и се замислих. Да, шест процента поне се равняваха на онова, което щях да получа на друго място, а от друга страна, щеше да ми спечели точки пред татко. Господи, какво ли само не правя за семейството. Обърнах се да погледна жалката отрепка.

— Дадено. — Повторих представлението с отключване на белезниците и му подадох куфарчето. — Искам разписка.

— Нямаш ли ми доверие? — попита подигравателно той. Острата, неприятна миризма на омразата му се просмука в съзнанието ми.

— Не, защото можеш всякак да ме издъниш, преди да те докопам.

Написа ми квитанция от заведението и взе куфарчето. Каза ми на коя маса да седна и кой ще раздава картите.

Изненадах се, че изобщо не спомена как надушва козината ми така, както аз надушвах неговата. Не му го казах. Сигурно това е начинът, по който става. Бях разбрал обаче, че мога да надушвам себеподобните си. Или пък полудявах.

Напуснах кабинета на Лео с квитанция, но без куфарче. Имах малко пари в брой да купя жетони, а скоро щяха да ми подготвят масата. Намерих Сю в ресторанта. Вдигнах вежди, щом я забелязах да ръфа пържола, от която капеше кръв. Срещу нея в чиния имаше още една.

— Мислех, че обичаш препечени пържоли.

Погледна ме объркано.

— Така е. Защо?

Махнах към чинията й. Погледна късчето върху вилицата си, сякаш го вижда за първи път. Ужас изпълни очите й и с трепереща ръка постави прибора на масата.

— Това е абсурд.

Свих рамене.

— Помоли сервитьорката да я върне.

— Но аз съм яла от нея!

— Е, и? Не е тяхна работа. Ще искаш да ти я сменят.

Почти бях приключил с порцията си, когато донесоха нейната. Полагаше огромни усилия да изяде добре препеченото парче месо. Получих ясно усещане, че го предпочита алангле. Вълкът в мен по някакъв начин бе доволен, но не споменах нищо.

Слязохме долу и докато тя разглеждаше игралните автомати от по двайсет и пет цента, аз й избрах машина.

Повиках я и Сю се настани там, където й бях казал. Когато тръгнах, вдигна поглед към мен:

— Няма ли да останеш?