Нощни удоволствия
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Нощни удоволствия». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Искало ли ти се е някога да знаеш какво е да си безсмъртен? Да се носиш в нощта и да преследваш онези, които застрашават човешките същества? Да притежаваш несметно богатство и безмерна сила? Такова е моето съществуване, но то е мрачно и опасно. Герой съм за хиляди, но никой не ме познава. И харесвам живота си точно такъв.
Или поне така си мислех, докато една нощ не се озовах вързан с белезници за най-лошия си кошмар – консервативна жена със закопчана блуза. Или както бе в случая с Аманда – със закопчана чак до брадичката блуза. Тя е интелигентна, секси, остроумна и не иска да има нищо общо със свръхестественото, или с други думи – с мен.
Да съм привлечен от Аманда Деверо противоречи на всичките ми принципи. Да не споменаваме факта, че последния път, когато се влюбих, изгубих не само човешкия си живот, но и душата си. Всеки път щом видя Аманда се улавям, че ми се иска да повярвам отново. Да повярвам, че любовта и верността съществуват.
И което е дори по-лошо – улавям се, че се питам дали е възможно жена като Аманда да заобича мъж, чието сърце е толкова освирепяло и увредено от предателства, че не е сигурно дали ще може да тупти някога отново.
Кириан Тракийски
— Защо си приел този живот? — попита тя.
Кириан я погледна изненадано.
— Вече ти казах: имам неограничен доход и безсмъртие. Какво може да не ми харесва?
И все пак Аманда не повярва на думите му. Това беше твърде елементарно, а той не й се струваше толкова повърхностен.
— Просто не ми изглеждаш алчен човек.
— Не?
— Категорично не. Ти си твърде земен. Твърде щедър. Алчните хора не правят такива внимателно подбрани подаръци, като тези, които беше оставил за Джулиън и семейството му. — Тя видя как Хънтър стисна челюсти и разбра, че е уцелила право в целта. — Впрочем как успя да върнеш пръстена му? Джулиън каза, че го е продал преди няколко години.
Кириан остана мълчалив толкова дълго, че Аманда помисли, че няма да получи отговор. Най-накрая той проговори:
— Преди около година спасих от нападение на деймон един мъж, който го носеше. Когато видях пръстена, направо не можах да повярвам на очите си. Предложих на човека да го купя, но той ми го подари заради това, че го бях спасил.
Аманда го изгледа с присвити очи. Искаше й се да може да прочете мислите му, така както той можеше да прочете нейните.
— Защо си поискал да го купиш?
Сянка премина по лицето на Хънтър, издавайки колко много го безпокоеше тази тема.
— Е? — подкани го тя, когато стана ясно, че той няма да отговори.
— Какво искаш да ти кажа? — попита Кириан с рязък и раздразнен тон. — Това, че като го видях, изпитах моментна слабост? Че за миг почувствах пристъп на носталгия? Да, така е. Ето сега вече знаеш, че Нощният ловец, който няма душа, има сърце. Доволна ли си?
— Вече ми бе известно, че имаш сърце.
Той спря на един червен светофар и я погледна. На челото му се появи дълбока бръчка, докато се опитваше да разбере какво представлява тя.
— Вярваш или не — продължи Аманда, — но това се вижда във всяка твоя постъпка.
Кириан поклати глава, сякаш не й вярваше, после отново насочи вниманието си към светофара.
— Ти не знаеш нищо за мен.
Това беше вярно и все пак… Тя бе заинтригувана от него. Очарована. Този мъж, който не беше човек, я привличаше и съблазняваше. Всичко, което винаги бе искала от живота, бе той да е нормален. Да има дом, пълен с деца, в който да цари топлина и любов. Един спокоен живот. Хънтър не можеше да й предложи нищо от това. И все пак, когато го погледнеше, когато си мислеше за него, с нея се случваха странни неща. Не беше само страст. Имаше нещо повече. Нещо необяснимо, което я караше да бъде малко по-щастлива, по-нежна. Нещо, което я караше да се чувства извисена, когато беше край него. Запита се дали и той чувстваше същото. Дори и да чувстваше, Кириан го прикриваше много добре зад суровата си външност.
— Мога ли да те попитам нещо друго?
Той въздъхна раздразнено.
— По дяволите, какво още? Вече ме пита за всякакви неща.
Тя пренебрегна саркастичните му думи.
— Защо стана Нощен ловец?
— Исках да си отмъстя на всяка цена.
— На Теона?
Този път болката, която се изписа на лицето му, и лекото потрепване на ноздрите му, бяха съвсем очевидни. Ръката му стисна толкова силно волана, че кокалчетата на пръстите му побеляха.
Аманда си пое дълбоко дъх, докато галеше ушите на Терминатор. Не можеше да го вини, че е искал да отмъсти на жената, която толкова безсърдечно го бе предала на враговете му.
— Джулиън ми каза, че боговете са ти дали двайсет и четири часа да си отмъстиш. Какво направи с нея?
Долната му челюст затрепери и когато проговори, гласът му беше изпълнен с гняв:
— Заради нея аз обърнах гръб на семейството си. Отказах се от престола и нараних хората, които наистина ме обичаха. Заради Теона последните думи, които казах на моите родители, бяха болезнени и жестоки. А когато съобщили на баща ми новината, че съм мъртъв, той полудял от скръб. Скочил от прозореца на детската ми стая върху камъните на двора, където издъхнал, целият потрошен, викайки моето име. Майка ми не проговори до смъртта си, а най-малката ми сестра си отряза косата, за да покаже на света колко силна е нейната скръб. Без мен, като водач на армията, римляните завладяха моята страна. Народът ми загуби достойнството си, националността си и векове наред страда от римското потисничество. — Хънтър погледна към нея. — Кажи ми, какво щеше да направиш ти с жена ми?