Гравитационна дъга [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: История
Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
И всички седят там, пред безкрайно високите затъмнени и разграфени с олово прозорци, позволяват му да дърдори несмислените глупости, спотаени в един ъгъл кучкарите си предават бележки и приведени един към друг шепнат (заговорничат, заговорничат, наяве и насън те никога не спират), хората от Сектор Пси преминават до отсрещната стена — сякаш тук имаме нещо като парламент… години наред всеки заема своята единствена и неповторима персонална пейка под лек ъгъл към бълнуванията на червендалестия и изпъстрен с цирозни петна бригаден генерал Пудинг — а другите вероизповедания в изгнание са разпръснати между тези две крила: баланс на силите, ако изобщо съществуват такива в „Бялото видение“.
Според д-р Розавьолги това е напълно възможно, стига колегите „да изиграят картите си правилно“. Сега единственият спорен въпрос и задача е оцеляването — преминаването през страховитата граница на Деня на победата в Европа и навлизането в бляскавата и нова Следвоенна епоха с ненакърнени сетива и спомени. Недопустимо е РИБИ да рухне под ударите на чука заедно с останалото блеещо стадо. Трябва да се появи, и то много скоро, човек способен да ги обедини във фаланга, в съсредоточен, фокусиран светлинен лъч, някой предводител или достатъчно силна програма, за да изкарат неизвестно колко послевоенни години. Д-р Розавьолги общо взето предпочита силна програма пред силен водач. Може би защото годината е 1945181. В тези дни битуваше мнението, че зад Войната — всичката смърт, зверства и разруха — стои принципът на Фюрера. Но ако изтъкнатите личности могат да бъдат заменени с абстракциите на властта, ако разработените от корпорациите методики могат да бъдат приложени, ще бъдат ли народите в състояние да живеят разумно? Една от най-заветните следвоенни надежди: че не трябва да има място за такава ужасна болест като харизматичното обаяние… че то трябва да бъде осмислено182 докато все още разполагаме с време и средства.
Не е ли поставено на карта именно това за д-р Розавьолги тук в този последен проект съсредоточен върху личността на лейтенант Слотроп? Всички психологически тестове в досието на обекта на експеримента, чак до гимназиалните му години, свидетелстват за един болен индивид. „Рози“ стоварва юмрук върху папката за по-голяма убедителност. Работната маса се разтърсва.
— Напри-мер: неговият Много-про-филен пер-сона-лен въп-рос-ник Мине-сота е ужас-но не-симет-ричен, винаги в пол-за на психо-патич-ното, на нез-драво-слов-ното.
181
Всъщност в повествователната хронология би трябвало да е декември 1944 г. — Б.пр.
182
В Теория на обществената и икономическа организация социологът Макс Вебер анализира трите типа власт в обществото: традиционната или династическа форма, при която властта се предава според правото по рождение, рационалната или бюрократическа с нейните абстрактни стойности и безлична организация; и харизматичната, която е спонтанна, нестабилна и свързана с идеалите за любов и братство. „Може да се каже, че в своята най-чиста форма харизматичната власт съществува само в процеса на зараждане. Тя не може да остане стабилна, а преминава в традиционализирана или рационализирана (осмислена) или като съчетание от двете.“ Този процес на стабилизирането на динамичната власт на харизматичното обаяние бива определян като „рутинизиране (шаблонизиране)“ или „рационализиране (осмисляне)“. Авторът използва и двата термина равностойно и взаимозаменяемо. — Б.пр.