Защото те обичам [bg]

— Не е сигурно — разубеждава го Марк. — Огънят заличава всичко. Освен това на кой му пука за онези двамата? На никой. Полицията ще помисли, че става въпрос за разчистване на сметки между гангстерски банди, и край.

Двете момчета стигат до перона на гарата, където въпреки ранния час вече са се струпали доста пътници.

— Хайде, всичко добро, приятелю! — казва Конър.

— Ела с мен! — извиква Марк, качвайки се във вагона. — Нали винаги сме си говорили, че заедно ще заминем?

Иска му се да добави нещо, но гласът му е заглушен от пронизителното изсвирване, известяващо тръгването на влака.

Останал на перона, Конър не дава възможност на приятеля си да довърши своята мисъл.

— Слушай, Марк, трябва да издържиш. Ти можеш да започнеш нов живот, а за мен вече е прекалено късно. Нямам сили за нищо, за нищо не ставам.

— Това ще отмине, аз ще ти помагам. Нали винаги заедно сме се борили с трудностите. И се справяхме!

Началникът на гарата проверява дали вратите са затворени.

Конър прави няколко крачки по перона. Изведнъж натрупаният страх изплува на повърхността. Чувства се превъзбуден, започва да трепери. В съзнанието му всичко се обърква. Думите му се деформират още в гърлото. Залита и се строполява.

Марк е вече скочил на перона. Навежда се над приятеля си, хваща го под мишниците и го повлича с всичка сила към вагона.

След последния сигнал влакът се размърдва и потегля с ръмжене.