Рестарт [bg]

— Кои трима?

— Все ми е едно. Хвърли монета.

— Имам причина да ги уволня — те са ужасни.

— Естествено, че са ужасни — казва Пит. — Те са стари. Когато хората остареят, стават лениви. Точно затова искаме да се отървем от тях. Но не можеш да го направиш, Джим. Не в тази страна.

Наблюдава ме, за да се увери, че съм стоплил.

После продължава:

— След като направиш препоръчаните от мен промени — момичетата и възрастните, — няма от какво да се безпокоиш. Забрави за Закона за адаптация и преподготовка на работниците — в случая не се прилага. Можеш да уволняваш на воля. Кога е великият ден?

— Сряда следващата седмица.

— Съжалявам — въздъхва той, — знам, че това е трудната част от работата ти.

Иска ми се да му обясня, че трудната част от работата ми е да преценя кого да не уволня. В тази компания има само боклуци и нищо смислено. Но извиквам на лицето си кисело изражение и потвърждавам:

— Да, това ще бъде доста трудно.

Пит Бланд се опитва да ми съчувства — това му отнема точно пет секунди — като не говори, а само кима. Изразил по този начин скръбта си, той затваря с щракване химикалката си, сякаш е отсякъл главата на особено досадно насекомо. Надига се от стола си и прибира бележника си в куфарчето.

— Женен ли си, Джим?

— Да.

— Трябва някой път да излезем заедно… с жените, имам предвид. Има едно хубаво заведение край водата, дето само местните го знаят — „Алигаторската хижа“. Успя ли вече да го посетиш?

— Не.

— Страхотно е — уверява ме Пит. — Ще кажа на асистентката ми да ни резервира маса за някой ден следващата седмица.

— Звучи забавно — съгласявам се аз. В съзнанието ми изплува изображение: Либи седи на една маса заедно с Пит и жена му. Съпругата ми си е сложила маската на необщителност, ръцете й са кръстосани, начумерена е и отказва да общува и да яде. — Много забавно — повтарям.

— Добре тогава — казва той, изправя се и двамата се ръкуваме.

Придружавам го до вратата.

— Само още нещо — казвам аз, сякаш мисълта ме е сполетяла току-що. — Някой присвоява пари от компанията. Имаш ли нещо против да се поразровиш?

— Какво точно искаш?

— Парите се изпращат до една къща в Санибел. Искам да знам кой е собственикът й.

Подавам му листчето с адреса „Уиндмиър“ 56.

— Изглежда проста работа — казва той. — Ще наредя на някого да установи това.