Трите дъщери на Ева [bg]

– Здравей, Мона.

– Радвам се да те видя – усмихна се тя, доволна, че най-сетне се появи някой, с когото да си поговори.

– Не знаех, че си приятелка на Ширин – каза Пери и седна до нея.

– Не сме точно приятелки, но ме покани и си помислих... – Мона замълча.

Пери се досети какво искаше да ѝ каже. Не беше лесно да не приемеш поканата на една от най-известните личности в университета, и все пак, колкото и да беше самоуверена и общителна, Мона не знаеше какво точно да очаква от рождения ден на Ширин. Сега, сред тълпа весели и невъздържани купонджии, които вдигаха невъобразим шум и се поклащаха в ритъма на някаква си тяхна мелодия, тя нито се чувстваше удобно, нито се осмеляваше да покаже притеснението си.

Докато Ширин и приятелите ѝ се смееха и забавляваха, двете момичета ядяха торта и разговаряха.

– Може ли да те попитам нещо? – престраши се Пери. – Ти спомена, че със сестра ти сте направили различен избор. Това означава ли, че... предпочиташ да си покриваш главата?

– Разбира се. Родителите ми са ни дали свобода сами да решаваме. Моят хиджаб е лично решение, доказателство за моята религия. Дава ми спокойствие и увереност. Макар непрекъснато да търпя упреци... – умърлуши се тя.

– Наистина ли?

– Да. Но това няма да ме откаже. Кой би се противопоставил на стереотипизирането, ако не аз с моя хиджаб? Искам да разбудя мисленето на хората, които гледат на мен като на пасивна жертва на мъжката власт. Е, аз не съм такава. Имам своята независимост и хиджабът никога не е бил пречка.