Завръщането на Рейф
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Коломбина прес»
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Завръщането на Рейф». Краткое содержание книги:
— Жената принадлежи на съпруга си. — Той стовари юмрук върху тезгяха, достатъчно силно, за да напука стъклото. — Кажи да докара кльощавия си задник вкъщи, ако разбира какво е добро за нея. И какво е добро за теб.
Страхът сграбчи Рийгън за гърлото и тя преглътна мъчително. Стисна пастела в джоба си, сякаш беше талисман.
— Това заплаха ли е? — попита хладно. — Не ми се вярва надзорникът ти да одобри това. Да му се обадя ли да го попитам?
— Кучка. Ти си една студена гадна кучка, която не може да си намери истински мъж. — Искаше да я удари, да усети как юмрукът му се стоварва в това лице на ледена кралица. — Застанеш ли между мен и жена ми, и двете ще си получите заслуженото. Като свърша с нея, ще дойда за теб. Ще видим дали ще си толкова надута и високомерна, като приключа с теб. — Той си нахлупи шапката и се извърна към вратата. — Предай й какво съм казал. Кажи й, че чакам. Най-добре да накара това копеле Макейд да скъса ония документи и да се прибере вкъщи веднага.
В мига, в който вратата се затръшна зад него, Рийгън се свлече зад тезгяха. Ръцете й трепереха, а тя мразеше това, мразеше да се страхува, да се чувства уязвима. Грабна телефона и едва не се поддаде на инстинктивното си желание да се обади веднага на Рейф, но се овладя навреме.
Това би било погрешно, помисли си и внимателно остави слушалката. Съществуваха толкова много причини, поради които беше погрешно. Та нали Рейф веднага щеше да намери Джо Долин и да се сбие с него. Вероятно щеше да пострада, а и боят нямаше да бъде разрешение на проблема.
Тя се изправи и няколко пъти пое дълбоко въздух. Къде остана гордостта й, способността да се владее? Винаги бе запазвала самообладание и бе успявала да се справи със ситуациите, изпречили се на пътя й. Чувствата й към Рейф не биваше — а и не можеха — да променят тази й способност. Тя нямаше да позволи това. Следователно, щеше да постъпи така, както смята за правилно, за практично и необходимо. Рийгън вдигна телефона и набра номера на шерифа.
— Отначало беше почти жалък. — Чаят се разплиска в чашата й. Рийгън с гримаса го остави. — Предполагам, изплашил ме е повече, отколкото си мислех.
— Не се притеснявай — рече Девин и се намръщи, зърнал пукнатината в стъклото на тезгяха. Би могло да бъде и по-лошо, помисли си мрачно. Много по-лошо. — Трябва да призная, не мислех, че е толкова глупав, та да предприеме подобна каскада.
— Не смятам, че пие. — Рийгън прочисти гърло. — Поне не беше пиян. Ставаше все по-гневен и все по-груб. — Тя отново посегна към чая си. — Нямам свидетели. Бяхме само двамата.
— Подай оплакване и ще го затворя.
Устните й леко трепнаха.
— Имам чувството, че чакаш това с нетърпение.
— Не можеш и да си представиш какво удоволствие ще ми достави.
— Ще подам оплакване. Погрижи ли се за Каси?
— Един от заместниците ми отиде в закусвалнята веднага щом ти се обади. Ще се навърта там, ще му се плаща да пие кафе и да флиртува с Ед. Изпратих друг в училището.
— Децата. — Кръвта й се смръзна в жилите. — Не смяташ, че ще направи нещо на децата, нали?
— Не. Мисля, че изобщо не го е грижа за тях.
— Прав си. — Тя направи усилие да почувства облекчение. — Не каза и думичка за тях. Говореше само за Каси. Сякаш децата му не съществуват. Ще затворя и ще дойда с теб, ако е удобно.
— Колкото по-скоро, толкова по-добре. Според предвижданията сигурно си е вкъщи, надига бутилката и чака Каси.
Щом попълни оплакването, Рийгън се отби в супермаркета. Имаше чувството, че и двете с Каси ще имат нужда от повдигане на настроението тази вечер. Една хубава вечеря щеше да свърши работа. Спагети и кюфтета, реши тя, и шоколадов кейк с ядки.
Докато чакаше да сложат покупките й в плик, тя потисна усмивката си при крадешком хвърлените погледи и шушуканията. Клюкарската бригада, рече си, в пълна бойна готовност.
Госпожа Мец, с целите си сто килограма, приближи, клатушкайки се като патица.
— Рийгън Бишъп, помислих си, че си ти.
— Здравейте, госпожо Мец. — А това е главният разузнавач на бригадата, помисли си. — Как мислите, дали пак ще вали сняг?
— Ще има ледена буря — рече жената и поклати глава. — Чух по радиото. Вече е февруари, а тази зима като че ли никога няма да свърши. Изненадана съм да те видя тук по това време на деня.
— Нямам клиенти. — Рийгън отброи банкнотите за продуктите. — Всички спят зимен сън.
— Разбирам какво имаш предвид. И все пак имаш работа по старото имение на Барлоу, нали?
— Да, така е. — Готова да продължи играта, Рийгън подпря плика на хълбока си. — Там работата напредва. Ще стане забележително място, щом бъде завършена къщата.