Говорителя на мъртвите
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: Ender Wiggins #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Говорителя на мъртвите». Краткое содержание книги:
След ужасната битка Ендър Уигин изчезва и на негово място се появява Говорителя на мъртвите, чийто мощен глас разкрива истината за Войната с бъгерите. И ето че сега, много години по-късно, е открита втора извънземна раса. И отново поведението на извънземните е непонятно и плашещо… отново умират хора. Само Говорителя на мъртвите, който всъщност е Ендър Уигин Ксеноцида, ще има смелостта да разнищи загадката и да стигне докрай.
— Грего ми поднесе малък подарък. Това е единственото нещо, което може да ми подари, а и то е произведено от него, тъй че го ценя още повече. Толкова много ми харесва, че май никога няма да го пусна.
Грего изръмжа и отново се опита диво да се освободи.
— Защо правиш това? — попита Ела.
— Той очаква Грего да реагира като човешко същество — рече Миро. — Това иска усилия, а никой не се е опитвал да го стори.
— Аз съм се опитвала — каза Ела.
Олядо заговори от мястото си на пода:
— Ела е единствената тук, която ни кара да се държим възпитано.
Куим изкрещя от съседната стая:
— Недейте разправя на този негодник нищо за семейството ни!
Ендър кимна сериозно, сякаш Куим му бе поднесъл блестящо интелектуално предложение. Миро се изкиска, Ела извъртя очи и седна на леглото до Куара.
— Домът ни не е много щастливо място — рече Миро.
— Разбирам — отвърна Ендър. — След като баща ви е починал съвсем скоро.
Миро се усмихна сардонично. Отново заговори Олядо:
— Сигурно искаш да кажеш: след като баща ни бе жив доскоро.
Ела и Миро явно бяха съгласни с изблика му. Ала Куим отново изкрещя:
— Не му казвайте нищо!
— Тормозеше ли ви? — попита тихо Ендър. Не помръдна, макар че урината на Грего изстина и завоня. Отговори Ела:
— Не ни пердашеше, ако това имаш предвид.
За Миро обаче нещата бяха стигнали твърде далеч:
— Куим е прав — отсече той. — Това си е само наша работа.
— Не — рече Ела. — И негова работа е.
— Как така ще е негова работа? — попита Миро.
— Защото е тук, да говори за смъртта на татко — рече Ела.
— За смъртта на татко ли? — възкликна Олядо. — Шупа педраш! Татко умря само преди три седмици!
— Аз вече бях на път, за да говоря за друга смърт — рече Ендър. — Ала някой бе извикал Говорител за смъртта на баща ви, тъй че ще говоря за него.
— Против него — рече Ела.
— За него — отвърна Ендър.
— Аз те извиках тук, за да кажеш истината — рече мрачно тя, — а цялата истина за татко говори против него.
Мълчанието се настани в ъглите на стаята, сякаш ги прикова на място, докато Куим не пристъпи прага на вратата. Гледаше единствено Ела.
— Ти си го извикала — рече тихо той. — Ти!
— Да каже истината! — отвърна тя.
Обвинението му очевидно я ужили; нямаше нужда той да казва, че е предала семейството си и църквата, след като е докарала този неверник, да извади наяве онова, което толкова дълго бяха крили.
— Всички в Милагре са мили и се отнасят с разбиране — отрони Ела. — Учителите ни си затварят очите пред такива дреболии като кражбите на Грего и мълчанието на Куара. Нищо че не е произнесла и думица в училище! Всички се преструват, че сме просто обикновени деца — внуците на Ос Венерадос, и блестящи при това, нали така — след като в семейството ни има зенадор и двама биолози! Такъв престиж! Те просто се извръщат настрани, когато татко се напие до смърт, прибере се в къщи и пребие мама така, че да не може да ходи!
— Млъкни! — изшептя Куим.
— Ела — рече Миро.
— И ти, Миро, татко ти крещи, говори ти ужасни неща, докато не избягаш от дома; ти се затичваш и се спъваш, защото вече нищо не виждаш…
— Нямаш право да му казваш! — възкликна Куим. Олядо скочи на крака и застана в средата на стаята, обърна се към тях с нечовешките си очи:
— Защо искате още да крием? — попита тихо той.
— Теб какво те засяга? — попита Куим. — Той никога нищо не ти е сторвал. Ти просто изключваше очите си и си седеше със слушалки на уши, слушаше батуке или Бах, или нещо друго…
— Изключвал съм очите си ли? — рече Олядо. — Аз никога не изключвам очите си.
Той се обърна и отиде до терминала в най-далечния от входната врата ъгъл. С няколко бързи движения включи терминала, сетне взе интерфейсния кабел и го мушна в розетката на дясното си око. Това бе обикновена компютърна връзка, ала извика в съзнанието на Ендър зловещия спомен за окото на великана, разкъсано, сълзящо, Ендър продължава да го пробива, достига до мозъка и великанът се катурва мъртъв по гръб. Смрази се за миг, преди да си спомни, че този спомен не бе с корени в действителността, а бе картина от компютърна игра, която бе играл във Военното училище. Преди три хиляди години — за него обаче бяха само двайсет и пет, не бе чак толкова отдавна, че споменът да избледнее. Това бяха неговите спомени и сънища за смъртта на великана — бъгерите ги бяха извлекли от съзнанието му и ги бяха превърнали в съобщение, което му бяха оставили; в крайна сметка то го отведе до пашкула на Царицата на кошера.
Гласът на Джейн го върна към действителността. Прошепна му в бижуто:
— Ако нямаш нищо против, докато е включил това око, аз ще запиша всичко, което е съхранил там.