Продадена принцеса
- Автор: Лем Арнет
- Серия: border series #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радослав Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Продадена принцеса». Краткое содержание книги:
Ривъс Макдъф е мъж с просто потекло, но с благородно сърце. Той приема съдбата си. Но разгневеният му тъст е готов по-скоро да убие младата му невеста, отколкото да приеме подобен брак…
Бягство в манастир спасява живота на младата принцеса, а момчето остава само с клетвата си един ден да я върне обратно…
Тази вечер не можа да се възпротиви на желанието си.
— Как стана така, че реши да бъдеш прислужница?
Сирина се възползва от възможността и седна на стола срещу Меридийн.
— Баща ми ми позволи да включа името си. Много други момичета също искаха да бъдат избрани. Но аз имах късмет.
— На колко години беше?
— На единайсет.
Отговорът й предизвика много нови въпроси. Сирена беше на двайсет и една години. Преди цяло десетилетие Ривъс бе задвижил поредица от събития, които бяха променили бъдещето на Маккуинови и Кемърънови. По това време е бил само на шестнайсет години. Младежките му амбиции я объркваха, а последиците им я плашеха. За първи път Меридийн се почувства истински разколебана в собствената си увереност. Ами ако той откажеше да я пусне? Какво щеше да направи баща й?
Все още разтревожена, тя предпочете да потърси безопасност в компанията на Сирина, която с всеки изминат ден все повече й напомняше за Джоана Бенисън. Загубата на това ценно приятелство бе извикало у Меридийн празнота, която умоляваше да бъде запълнена.
— Колко момичета проявиха интерес към мястото, което ти заемаш?
— Нека видим — като стана права, Сирина излезе извън осветения от свещите кръг и се върна с малко варосано буренце. Постави го на пода пред Меридийн и свали капака му.
Вътре имаше парчета плат от всякаква материя и цвят: зелена коприна и тежка дамаска, мека вълна и дори квадратчета от мека като масло кожа. Някои нарочно бяха оставени с разръфани краища, други бяха внимателно, поръбени, а трети бяха дори украсени със сложни мотиви.
Сирина порови в бурето и извади парче кариран плат.
— Ето. Това е парчето на сестрата на Съмърлед. Виждате ли? Името й е избродирано в центъра.
Изписано с едри ръкописни букви името „Лили“ се открояваше ясно на фона на едрото каре.
Меридийн зашеметено гледаше препълненото буре.
— Ривъс избира някоя от тези. Е — поправи се Сирина, — избираше някога. Каза, че сега вие ще изберете коя да заеме мястото ми.
— Искаш ли да избера Лили Маккуин?
Сирина взе малкото парче плат и го поднесе към светлината.
— Бродерията й е сносна, но тя е на петнайсет. Някое по-младо момиче би могло да остане повече време с вас.
Да остане. От тази дума към Меридийн повя мраз. Макар сърцето й да не се разтуптя, тя не можа да потисне обзелото я предчувствие.
— Кога ще изтеглите името? — попита Сирина.
Ривъс не бе споменавал конкретна дата. Необходимостта да вземе решение даде така нужния тласък на самостоятелната по природа Меридийн.
— В събота след вечерня. Кажи на хората.
Сирина притисна парчето плат с десена на Маккуин към гърдите си.
— Съмърлед иска да се венчаем на Свети Дух.
До началото на май имаше само една седмица.
— Толкова скоро?
— Това е цяла вечност. Рендолф казва, че е по-добре да изчакаме, докато Маккуинови ожънат техните ниви.
— А ти какво ще правиш?
Клепачите й трепнаха.
— Ще му предложа халба от собственото му пиво и ще му изложа доводите си. Той сам каза, че мъжете винаги губят от жените. А и Ривъс е получил ужилване от езика ви.
— Успех, тогава.
С решително изражение Сирина пусна парчето плат в буренцето и го върна на мястото му в ъгъла. Насочи се към вратата, но спря насред пътя.
— Има ли нещо друго? — попита Меридийн.
— Не. Ривъс ме помоли да погледна как сте.
Вероятно за да провери дали чете задълбочено Завета.
— Кажи му, че съм добре.
Сирина я погледна колебливо, после сведе очи към краката си.
— Наистина ли записахте името ми в книгата?
Меридийн все още не го бе сторила, защото беше прекалено погълната от историята на бедната Елинър.
— Ще го направя утре сутрин.
— О, благодаря ви — тя се поклони и изхвръкна от стаята.
Меридийн отвори книгата и обърна следващата страница.
„Аз съм принцеса Кейтрин и отскоро поех задълженията си. Годината е 1774 и нашият обичан крал, Уилям Лъва, е в ръцете на Хенри II, краля на Англия, който иска от него да го признае за върховен господар на Шотландия.“
Докато подновявала замъка на съпруга си, Кейтрин бе открила Завета, зазидан в една ниша до прозореца. Заедно с древната книга открила златен колан. За да ги запази за бъдещите поколения, тя преписала хрониките на плътен пергамент и лъснала колана — символ на принцесата.
В продължение на почти две десетилетия принцеса Кейтрин се справяла с чест със задълженията си и в 1198 година, същата година, в която предала Завета на дъщеря си, Шотландия възвърнала независимостта си.