Дивият барон
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: Барон #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дивият барон». Краткое содержание книги:
На сцената се появява „опозорената“ млада дама, която обаче разказва удивителни неща, които хвърлят във смут всички.
Тоби, целият в черно по подобие на барона, се засмя и разтърси глава.
— Мариан е малка негодница. Попитах я кое иска, майка си или ябълков сладкиш, и тя изкрещя „сладкиш“ с цяло гърло.
— Звучи интересно — обади се лейди Маунтвейл.
Лорд и лейди Донтри пристигнаха първи. Роухън харесваше лорда, който се грижеше добре за земите си и се отнасяше справедливо към арендаторите. Имаше късмет и с децата си, но съпругата му беше друго нещо. Тя контролираше мъжа си, четирите дъщери и двамата им сина и дори превзетата мисис Гибс, местна матрона, която можеше да проследи корените си назад до самия Уилям I. Маунтвейл предполагаше, че лейди Донтри би могла да нареже цяла риба с езика си, без да спре да говори.
И едва по средата на този прием узна за друг от големите й таланти. Вечерята бе преминала доста приятно и бе дошло време за танците.
Баронът изигра един котильон със Сузана, а след това бърз шотландски рил с майка си. Всички се отнасяха към снаха му с подчертано любопитство. Дочу коментари по повод нейното отвличане и как бе яздил обратно до Маунтвейл Хаус, като я държал гола в скута си. Бе очаквал да чуе подобни преувеличения. Като цяло обаче бе по-скоро горд от съседите си. Поне повечето приказки бяха добре прикрити зад шепите им. И се държаха учтиво със Сузана, когато не говореха за нея.
Наблюдаваше я докато танцува с Еймос Мортимър, един сух джентълмен, който отглеждаше свине, но не за да ги продава, а като домашни любимци. Тя танцуваше красиво. Колкото до нейния партньор, той също се справяше доста добре с това, макар на пръв поглед да изглеждаше, че прекалено тънките му крака не биха го удържали дори прав.
Беше почти полунощ, когато Тоби го хвана насред поредния шотландски танц.
— Побързай! Побързай, Роухън! Хванали са на тясно Сузана и ще я закопаят. Изглежда така, сякаш всеки момент ще избухне. Или ще се строполи. Повечето пудра е паднала от лицето й и синините се виждат. По-бързо, трябва да сложиш край на това. Само ти можеш да го направиш.
— Кой? Какво да спра? За какво говориш, Тоби?
Но момчето вече бе изтичало навън от балната зала и хукна нагоре по стълбите. Роухън го следваше по петите. Да не би похитителят й да се бе измъкнал отново? Да не би да я бе пленил?
Тоби спря рязко пред отворената врата на стаята за почивка на дамите. Даде знак на младия мъж и притисна показалец към устните си.
13
— Наистина вече се чувствам много по-добре, мадам — отвърна с привидно спокойствие Сузана на своята събеседничка, лейди Хаксл, но баронът усети, че в действителност й се искаше да закрещи. — Толкова сте мила, че се интересувате от здравето ми. Признавам, че известно време не бях в особено цветущо състояние.
Лейди Донтри беше изпратила напред част от войската, за да омаломощи неприятеля. Сега вече можеше да атакува; оръдието бе насочено и готово за стрелба. Усмихна се мило и убийствено на младата жена.
— Виждам, че скъпата Шарлот е успяла да прикрие синините на лицето ви.
— Да.
Трите дами я бяха заобиколили и двамата не можеха да я видят от прага. Това бе странно. Какво ли искаха тези жени?
— Колкото до останалото — продължи лейди Донтри, — видях, че го давахте доста бързо с младия Питър Брайър, бедното момче. Той всъщност не е чак толкова опитен… имам предвид вашия тип опитност.
За какво говореше тази жена?
— Да — отвърна Сузана, — бях доста задъхана, когато свърши танцът. Та защо Питър Брайър е „бедното момче“?
— Както казах, давахте го прекалено бързо.
Лейди Карингтън разбра, че събеседничката й намеква нещо. Искаше й се да излезе веднага, но другите две буквално бяха завардили изхода.
Мисис Хаклс, очевидно близка приятелка на лейди Донтри, нямаше търпение да продължи разискването на темата.
— Но вие не за първи път го давате така бързо, нали? Всички ви видяха гола в обятията на барона. Дланта му лежеше върху бедрото ви. Всички ви видяхме. Мисис Гудгейм бе направо шокирана, както и лейди Донтри, и аз самата. Той ви бе увил в ризата си и в горната си дреха. Явно ви беше видял гола.
— Но мен ме отвлякоха — отвърна младата жена, като вдигна длани в знак на протест и може би с надеждата да ги отпрати, но ги свали миг по-късно, разбрала, че това е безполезно. — Наистина бях отвлечена. Моят похитител е тук, в къщата. Попитайте когото и да било от лакеите. Попитайте Шарлот. Или пък барона.
— Не става въпрос за това, скъпа — обади се мисис Гудгейм. — Искам да кажа, че баронът дори ви докара дотук и ви сложи в леглото. Откъде знаем ли? Ние знаем всичко. Той вероятно дори си е поискал обратно жакета и ризата; това е напълно в неговата природа. Той ви е опознал, бедна ми мисис Карингтън, опознал ви е.