Аз, роботът
- Автор: Азимов Айзек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Аз, роботът». Краткое содержание книги:
— Как можа да се случи това? Как можа да се случи? Просто недоумявам.
Четиридесетгодишният доктор Майер Шлос, който беше „старейшината“ в младата наука за хиперизлъчванията, каза обезнадежден:
— В теорията не може да има грешка. Готов съм да заложа живота си за това. В кораба е станала някаква техническа повреда. Само това е, нищо друго. — Той повтори последното десет пъти.
— Аз смятах, че всичко е проверено и изпробвано предварително. — И това се казваше не за първи път.
— Изпробвано е, сър, изпробвано е. И въпреки всичко… — Това също не е за първи път.
Двамата седяха в кабинета на Калнър, който не отговаряше на никакви външни повиквания, и не смееха да погледнат третия човек, който беше при тях.
Тънките устни и бледото лице на Сюзън Келвин не изразяваха нищо.
— Можете да се утешавате с това, което вече ви казах — обади се тя със студен глас. — По начало беше съмнително дали ще излезе нещо.
— Сега не е време да подновяваме стария спор — изпъшка Шлос.
— Аз изобщо не споря. „Ю. С. Роботс“ е готова да достави роботи по спесификация на всеки законен купувач. Ние изпълнихме това, което се искаше от нас. Но ви предупредихме, че каквото и да се случи с позитронния мозък, от това едва ли ще могат да се правят изводи за въздействието върху човешкия мозък. Така че няма никакъв спор.
— Велики космосе! — каза генерал Калнър с тон, който обезсилваше това възклицание. — Нека не обсъждаме повече този въпрос!
— Но какво друго можехме да направим? — измънка Шлос, връщайки се въпреки всичко към въпроса. — Докато не знаем определено какво става с мозъка при преминаването през хиперпространството, не можем да отидем напред. Мозъкът на робота поне е в състояние да прави математически анализи. Това все пак е някакво начало, първа крачка. Докато не опитаме… — Той я погледна като обезумял. — Но за вашия робот не става въпрос, доктор Келвин. Ние не се тревожим за него или за позитронния му мозък. По дяволите… — Гласът му се превърна почти в крясък.
Сюзън Келвин го пресече със спокоен равен глас:
— Без истерии, моля. В живота си съм била свидетелка на много кризисни положения и мога да ви кажа, че те не се разрешават с истерия. Искам да ми отговорите на няколко въпроса.
Дебелите устни на Шлос затрепераха, а дълбоко разположените му очи сякаш се дръпнаха още по-навътре, оставяйки сенки наоколо си. Той попита хрипливо:
— Вие разбирате ли нещо от етеротехника?
— Този въпрос е неуместен. Аз съм Главният робопсихолог на корпорацията „Юнайтед Стейтс Роботс енд Мъкеникъл Мен“. В командната кабина на „Парсек“ седи не друго, а позитронен робот. Както всички такива роботи, той е даден под наем, а не продаден. Така че аз имам пълното право да искам сведения във връзка с всеки експеримент, в който участвува такъв робот.
— Говорете с нея, Шлос — излая генерал Калнър. — Тя е… разбран човек.
Доктор Келвин погледна генерала, който беше в Хипербазата, когато стана историята с изгубения робот, едва ли той би направил грешката да подцени възможностите й. (Тогава Шлос беше в отпуска по болест, а личният опит е нещо много по-сигурно от чутото от втора и трета уста.)
— Благодаря ви, генерале — каза тя.
Шлос поглеждаше безпомощно ту единия, ту другия. Най-после попита:
— Какво искате да знаете?
— Първият ми въпрос е: щом роботът не ви тревожи, тогава какво ви тревожи?
— Нима това не е очевидно? Корабът не се помръдна от мястото си. Не видяхте ли? Да не би да сте сляпа?
— Виждам много добре. Но не виждам защо трябва да изпадате в паника заради някаква техническа повреда. Никога ли не ви са се случвали повреди?
— Разходите, разходите — обади се генералът. — Корабът струва адски скъпо. Световният конгрес… бюджети, работи…
— Но корабът е непокътнат. Една проверка и евентуално поправка едва ли ще представляват някаква трудност — каза Келвин.
Шлос се беше овладял. Имаше изражение на човек, който е хванал душата си с две ръце, разтърсил я е здраво и я е изправил на крака. В гласа му дори имаше зачатък на търпение.
— Доктор Келвин, като казвам техническа повреда, имам предвид, да речем, развалено реле поради попаднала в него прашинка, прекъсната връзка от някое парченце грес, неработещ транзистор поради временно топлинно разширение. И още десетки такива неща. Дори стотици. Но повредата може всеки миг да се оправи от само себе си.
— Което означава, че всеки миг „Парсек“ може да се стрелне през хиперпространството и да се върне.
— Именно. Разбирате ли сега?
— Не напълно. Та нали точно това е вашата цел?
Шлос направи такова движение, сякаш се готвеше да хване двойна шепа коса и да я отскубне.