Децата на нашите деца
- Автор: Саймак Клиффорд Д.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Децата на нашите деца». Краткое содержание книги:
— Разговаряли ли сте с някой от индустриалците?
— Не лично. Бизнесът е заел изчаквателна позиция, за да види какви ще са действията ни. Още никой не се е свързал с мен. Но ми се струва, че реакцията би трябвало да е положителна. Ще съм разочарован, ако не е така. Проблемът не е само наш, но и техен, на целия свят.
Оукс се понадигна на стола си.
— Имате ли някаква представа, господин президент, колко може да струва всичко това? Някаква приблизителна сума?
— Не — призна президентът. — Нямам.
— Но ще е скъпо.
— Ще е скъпо.
— Навярно много повече от военния бюджет, който като че ли ужасява всички.
— Искате да го потвърдя, разбира се — каза президентът, — и ще го направя. Да, ще струва много повече от военния бюджет, много пъти повече. Ще е по-скъпо дори от война. Може да ни разори. Може да разори света, но какво друго ни остава? Да идем и да застреляме бегълците ли? Това би решило проблема. Такова решение ли ви харесва?
Оукс измърмори нещо и отново потъна в стола си.
— Идва ми наум нещо — каза Ейбъл. — Има възможност да си върнем разходите, независимо колко големи са те. Бегълците идват от време, в което са решени много технически проблеми, в което са разработени нови подходи. Спомена се за термоядрена енергия. Ние още сме далеч от използването й. Термоядрената енергия би била огромен скок напред. Несъмнено има и много други неща. Предполагам, че в замяна на онова, което направим за тях, те ще се съгласят да ни запознаят с основите на тези технологични постижения…
— Това ще ни унищожи — гневно го прекъсна Оукс. Ще довърши работата, която те са започнали. Вземете например термоядрената енергия. Тя, господа, за нула време ще съсипе нефтената и въгледобивната промишленост.
— Предполагам, че медицината в бъдещето е открила причината за рака и лекарство за него — прибави Ейбъл.
— Господин конгресменът е прав — каза Диксън. — Ако разполагаме с преимуществата на всичките им научни и технологични постижения, а навярно и на обществените и политическите им постижения, ще сме в много по-добро положение, отколкото сега. На кого, питам се аз, ще принадлежат новите познания? На човека, който успее да придобие тази информация по какъвто и да е начин ли? На правителствата? Или на света като цяло? И ако принадлежат на правителствата и света, как ще бъдат използвани или прилагани? Струва ми се, че и в най-добрия случай ще имаме да решаваме много трънливи проблеми.
— Всичко това е в бъдещето — каза конгресмен Смит. — В момента имаме два непосредствени проблема. Някак трябва да се избавим от чудовищата и да направим всичко възможно, за да пратим хората от бъдещето в миоцена. Правилно ли съм ви разбрал, господин президент?
— Напълно — потвърди Хендерсън.
— Научих — изтътна Оукс, — че руският посланик щял да идва да си побъбрите.
— Това не би трябвало да ви е известно, Анди.
— Хм, нали знаете как е, господин президент. Ако си на Капитолия достатъчно дълго, придобиваш много канали. Казват ти много неща. Дори такива, които не би трябвало да са ти известни.
— Това не е тайна — каза президентът. — Нямам представа защо идва. Опитваме се да работим по този въпрос заедно с всички правителства. Разговарях по телефона с много държавни глави, включително с този на Русия. Предполагам, че визитата на руския посланик е само продължение на тези разговори.