Смела любов
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смела любов». Краткое содержание книги:
— Ще отговорим на всички въпроси по-късно, Деър — каза Бен, след като беше дочул част от разговора. — Искам да покажа на Тиа някои интересни места, докато минаваме през Сидни.
Деър дръпна юздите и двуколката потегли.
— Не мога да повярвам колко много неща са построени в мое отсъствие — каза Бен, като се оглеждаше смаяно. — Макуори е направил чудеса за краткото време, откогато стана губернатор.
Кажи го на британското правителство — изрече Деър с лек сарказъм. — Никак не им харесват разходите за обществените дейности на губернатора. Ако си спомняш, някои влиятелни хора в Нов Южен Уелс искаха на еманципантите да се даде по-малко, а на големите земевладелци повече. Слава богу, Австралия вече стъпи на твърда икономическа почва, и то така, че няма да позволи да се развиват никакви големи несъответствия между отделните групи хора. Макуори си свърши работата добре, като поддържаше добро равновесие в колонията и й даде действащи обществени служби. „Корпусът на рома“ вече е само мътен спомен, отпратен в историята.
— Това банка ли е? — запита Бен, посочвайки една сграда, която я нямаше преди повече от две години, когато той беше отпътувал от Сидни.
— Да, а до нея е черквата. А ето там — и той посочи някъде оттатък правителственото здание — са затворническите бараки. Отдавна трябваше да бъдат построени.
Всичко изглеждаше странно за Тиа. Някои от сградите още бяха облечени в груби дървени скелета, пътищата представляваха по-скоро изровени плитки канали. В сравнение с Лондон това беше купчина недодялани здания, които биха могли да се поберат в парка Сейнт Джордж.
— Трябва да видиш пътя към Батхърст сега — продължи Деър. — Осъдените построиха невероятен път. Сега на Хоксбъри се строят и кораби.
— Ами фермерите? Предлагат ли им добри цени за зърното? — запита Бен, нямайки търпение да научи какви подобрения са били направени по време на дългото му отсъствие.
— Тъй като Макуори накара да построят големи складове, има силен напредък. Сега зърното се продава на добри цени и фермерите вече не зависят от благоволението на спекулантите.
— А еманципантите? Добре ли се отнасят с тях?
Деър се намръщи замислено.
— Бяха раздадени почти 400 000 акра земя, но само 70 000 от тях бяха дадени на бивши затворници. Мнозина още са затънали в дългове, някои малки участъци попаднаха в ръцете на капиталисти. Някои неща никога не се променят. Но Робин прави каквото може като магистрат, за да облекчава положението.
— Как са Робин и Кейт? Все още щастливи, надявам се. Господи, колко изтърпя той заради нея.
— Всичко е наред — ухили се Деър. — Няма как да бъдат по-щастливи в Батхърст. Малката Моли цъфти. Скоро ще има брат или сестра.
Тиа слушаше внимателно разговора, без да разбира по-голямата част от нещата, но достатъчно заинтересувана, за да поиска да узнае всичко за тази дива земя, където Бен я беше докарал против волята й.
— Знаеше, ли, че е назначена комисия, която да разследва губернатора Макуори? — запита Деър, когато Сидни остана зад гърба им.
— Чувах. В Лондон вървят много предположения за смяната му. Смяташ ли, че ще стане така?
— Сигурно. На британците им е все едно какво става на другия край на света и ако трябва да дават пари за колонията, по-скоро ще сменят нашия губернатор, вместо да го гледат как харчи техните пари за обществени работи. Господ знае какъв ще бъде следващият губернатор.
Пътуваха известно време в мълчание, давайки на Тиа време да се пригоди към странните гледки и звуци. Нищо не се беше променило особено много, откакто Деър и Бен бяха минали заедно с баща си по този път, когато се бяха заселили в Парамата. Макар че сега пътят беше по-добър от предишните изровени коловози, гъсти храсталаци и високи евкалиптови дървета все още растяха плътно от двете му страни. Диво изобилие от цветя и храсти се простираше докъдето виждат очите.
Макар и само на петнадесет мили нагоре по течението на реката след Сидни, Парамата изглеждаше много далече и беше необходимо доста време, за да се стигне дотам заради неравния път и примитивния начин на придвижване. Тъй като Деър беше един от най-богатите фермери, имаше двуколка, но доскоро пътуваше с кола с биволски впряг или пеша. Конете в колонията бяха малко. Внезапно истеричният смях на кукабарата стресна Тиа.
Бен й отправи снизходителна усмивка.
— Ще свикнеш с всички странни гледки и звуци — каза той. — Виждаш ли онези птици с ярки пера на онова високо дърво?
Тиа кимна, мислейки, че никога досега не е виждала такава смайваща гледка.