Опитвай докато стане
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Снежана Йорданова
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Опитвай докато стане». Краткое содержание книги:
— Ти само опитай да ме спреш!
На следващия ден вечерта, той бе дошъл със самолетния й билет и синьото козметично куфарче. Това беше първият подарък, който й правеше и тя почти го задуши от целувки. Брейди се въздържа да й каже, че куфарчето няма да остане дълго у нея.
Полетът от Ню Йорк до Женева беше според очакванията на Маги. Пътуваха в първа класа и Брейди от натрупания опит, който имаше, успя бързо да привлече вниманието на една от стюардесите, която се погрижи при тях да не свършва шампанското и сандвичите с месо и препържен хляб при тях, а по-късно и сухото мартини с водка.
Когато пристигнаха на летището в Женева, Брейди остави Маги да мине сама през митническия контрол с нейния багаж и козметичното куфарче. Той носеше със себе си само малко куфарче с принадлежности за едно преспиване и затова бързо мина през проверката на багажа. След това отиде до гишето на „Херц“ и нае един Мерцедес.
Маги малко се забави, а когато се появи каза:
— Не мисля, че швейцарците много ще ми харесат. Този ужасен човек не искаше да ми отключи куфарите и аз трябваше да го направя сама, а после ме накара да извадя всичко отвътре.
— А козметичното куфарче?
— И него. Всички зяпаха в нещата ми. Беше страхотен грубиян.
— Няма нищо. Колата ни чака. Хайде да вървим — и като махна на един носач, който натовари багажа на количка, Брейди поведе Маги към паркирания Мерцедес. Докато извеждаше колата до автострадата и се насочваше към града, Брейди си мислеше, че сексапилният чар на Маги може и да не се окаже толкова успешен ако ще трябва някога да прекара контрабандна стока през швейцарската митница.
От другата страна на Атлантическия океан в Парадайз сити, Клод Кендрик и Луис дьо Марни си говореха за бъдещето.
— Кажи сега, храбрецо мой — нареждаше Луис, — със всичките тези пари — защо да не продадеш галерията и да се оттеглиш? Помисли си какво би могъл да правиш с почти три милиона долара. Помисли си за свободата, с която можеш да живееш и да се наслаждаваш на тази свобода. Ако цената е добра, аз ще поискам да купя галерията от тебе с моя дял от парите. Как мислиш?
— Мисля, че чавка ти е изпила акъла — отговори Кендрик. — Първо на първо, ти си нямаш представа каква е стойността на тази галерия. Ти, значи! Та ти без мене не можеш дори да я държиш отворена.
— А-а, може пък и да мога. — В мишите очички на Луис се появи студенина. — Готов съм да поема този риск. Какво ще кажеш за половин милион, миличък?
— Та само тази стая струва повече от това — каза Кендрик, като с широк жест на ръката си обхвана картините и антиките наоколо. — Слушай, спри тези приказки, Луис, или ще ти се ядосам. Нямам намерение да продавам галерията нито на тебе, нито на който и да е друг. Утре трябва да летя за Цюрих. Ах, мразя да пътувам със самолет!
— Направил ли си завещанието си? — попита Луис и на лицето му се появи лукавство. — Трябва да си го направил! Помисли си за всичките ужасни катастрофи! Всеки ден чета за самолетни катастрофи!
— Ако незабавно не изчезнеш от тази стая, ще хвърля нещо по тебе! — извика Кендрик, а пълното му лице се зачерви.
— Просто се опитвам да ти бъда полезен. Няма смисъл да се паникьосваш. Не трябва да се вълнуваш. Лошо е за черния ти дроб.
Когато Кендрик посегна към едно тежко преспапие, Луис уплашено се втурна към вратата и изчезна, като я затръшна след себе си.
Кендрик хвърли кръвнишки поглед към вратата, после запали пура и се замисли за утрешния ден. От Хадън беше получил успокоителни новини. Козметичното куфарче на семейство Лепски беше преминало през френските митнически служби. Сега семейството, заедно със семейство Дювин, бяха в Монако, а след още три дни щяха да бъдат в хотел „Палас“ в Монтрьо. Хадън му бе съобщил, че Лу Брейди ще е в този хотел и ще вземе куфарчето от Дювин, а след това — веднага след като това е възможно — ще отиде в Цюрих и ще се срещне с Кендрик в хотел „Идън“. Дотук добре, но Кендрик беше песимист. Никога не вярваше в непогрешимостта. Може би митничарите на швейцарската граница ще проверят куфарчето и ще намерят иконата. Може би Брейди ще катастрофира по пътя от Монтрьо за Цюрих. Може би — и тук Кендрик го обля студена пот — неговият самолет ще падне в Атлантическия океан. В живота никога не липсваха проблеми. А после, може би този ужасен човек, Радниц, ще се опита да му изиграе номер и той да се лиши от трите милиона долара. Като си имаш работа с Радниц — всичко може да се случи. Извади копринената си носна кърпа и обърса челото си. Щеше да е още по-обезпокоен ако имаше начин да се транспортира до входа на хотел „Палас“ в Монтрьо точно в този момент.