Спи, бледа сестро
- Автор: Харрис Джоанн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Спи, бледа сестро». Краткое содержание книги:
След като приятелството им се превръща в мания и тайното минало на Хенри е разкрито, Ефи и Марта замислят отмъщението си заедно.
Откъде изплува този неясен спомен? И това лице, неоформено и същевременно познато, лице на малка Персефона, бяло мътно петно в мрака на отвъдното? Стиснах юмруци: вече я бях виждал някъде, тази моя Дама пика. Коя беше?
Коя беше?
Когато се прибрах у дома, Ефи кротко се трудеше над бродерията си като послушно дете. Копринените конци се бяха разпилели по дивана, по столчето за крака, по сивия фланелен плат на роклята й: те и бродерията бяха единствените цветни петна по нея. Тя можеше да мине за монахиня с разпуснатата си коса, увиснала като монашеска забрадка по раменете й, и за миг очевидната й чистота ме заслепи, ужаси ме като видение на Пресветата Дева. Когато вдигна поглед към мен, лицето й бе като на отмъстителна старица, изпълнена с омраза и ярост, белокоса скандинавска Норна, по-стара от времето, нанизала живота ми на конец, чийто край стиска в костеливите си пръсти. Едва се сдържах да не изкрещя.
После светлината трепна и тя отново стана Ефи с лице, кротко и невинно като на спящата красавица от бродерията й. Запитах се какви ли злобни мисли се въртят в главата й и като я видях да се усмихва, твърдо реших да разнищя това. В усмивката й имаше някакво знание: долових го и в кротия тон, с който ме поздрави. Дали беше излизала? Дали беше чела забранените си книги? Дали беше ровила в стаята ми?
Насилих се да се усмихна в отговор.
— По-добре ли се чувстваш, Ефи? — попитах я аз.
— Да, благодаря, много по-добре. Главоболието ми почти утихна и цял следобед бродирам — сякаш да подсили ефекта от казаното, тя остави бродерията и започна да намотава конците на стегнати кълбенца.
— Отлично — отвърнах. — Все пак като се има предвид състоянието ти сутринта, не мисля, че ще е добре през следващите няколко дни да излизаш навън — очаквах да възрази на това, понеже знаех от Таби, че обича да се разхожда, но Ефи дори не трепна.
— Да — съгласи се тя, — мисля, че не бива да излизам, докато не се почувствам по-добре: край гробището е студено и мога да се разболея.
— И никакво четене — добавих аз, като мислех, че ако не друго, то споменаването на скъпоценните й книги ще я извади от равновесие. — Убеден съм, че на момиче с твоя темперамент романите и поезията могат само да навредят. Аз имам няколко поучителни книги, както и множество трактати, които можеш да прочетеш, ако желаеш, но останалите ти книги са извадени от библиотеката и се надявам да не си купуваш други.
Този път не се съмнявах, че ще избухне, но тя само кимна — това на устните й усмивка ли беше? — и започна да прибира бродерията си в кошницата.
— Иска ми се да завърша бродерията до края на годината, ако мога — каза Ефи. — Струва ми се, че ще стои добре над камината или над леглото. Какво мислиш?
— Както желаеш — хладнокръвно отвърнах аз. — Не разбирам от такива неща.
Останах изненадан и доста объркан. Същата сутрин беше безпомощна и истерична, крещеше и хленчеше като разглезено дете, а сега излъчваше спокойствие и самообладание, любезността й сякаш бе форма на презрение. Каква тайна криеше от мен?
Внимателно я наблюдавах по време на вечеря. Ефи ядеше малко, както обикновено, но когато отбелязах липсата й на апетит, тя прие да хапне хляб с масло. Беше покорна, мила и очарователна, но защо тогава стомахът ми се свиваше от покорството и любезността й? Тревогата и неудовлетворението ми нараснаха и аз се оттеглих в салона за пушене, като я оставих сама.
Казах си, че просто съм изнервен: предишната нощ не бях мигнал, цял ден бях работил в ателието си и бях уморен. Нищо повече. Но по някаква причина ми се струваше, че това не е всичко. Нещо се беше случило с Ефи в мое отсъствие, нещо загадъчно, може би дори опасно. По странен и необясним начин чувствах, че тя вече не е е сама, не е моя. Същата нощ дълго не можах да заспя, пуших и пих, блъсках си главата да разбера какво е пробудило от съня моята бледа сестра.
ПРОМЯНАТА
29
Пет дни.
Пет дни чаках. Не можех да се храня, страхувах се да заспя, за да не изкрещя мислите си на глас, и лауданумът беше единствената почивка, която се осмелявах да дам на размътения си ум. Виждах, че Хенри е подозрителен: понякога усещах, че ме наблюдава, а понякога се взираше в очите ми с пресметливо изражение. Само преди месец не бих могла да понеса напрежението на изпитателния му поглед, но сега в мен имаше нова сила, усещане за промяна, нова тъмнина в сърцето ми, която ме изпълваше с ужас и радост. Чувствах се защитена, тъй както безформената бъдеща пеперуда опипва слепешком в тъмното твърдия си пашкул, както осата се намества в уютната си обвивка и сънува тежки отмъстителни сънища за летене.