Шансове
- Автор: Коллинз Джекки
- Серия: Лъки Сантанджело #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камелия Вълова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Шансове». Краткое содержание книги:
— Виж, Джино, не искам да те обидя, но трябва да поговоря с Алдо насаме.
— Няма проблем — Джино се изправи. Бяха разговаряли с Енцо два часа и той беше наясно, че са вече в играта.
Салваторе, един от гангстерите на Бонати, отведе Джино в наетата за тях хотелска стая.
— Разполагаш с всичко, к’во душата ти поиска, само завърти една шайба — дружелюбно предложи той. — Жена… всичко… безплатно — Салваторе също бе усетил накъде духа вятърът.
Джино се излегна върху едното легло и сложи ръце под главата си. С Бонати зад гърба си щяха да нагазят в големия бизнес. Щяха да се ползват със силата и влиянието му. Самите те щяха да станат по-велики и по-добри. И за кратко време да се наредят до Лучано, Мейър Лански, Сийгъл и Костело. Работа имаше бол, всичко опираше само до това да се покажат достойни да я получат.
Джино добре разбираше защо Лучано постоянно търси нови, свежи попълнения. Защото така се подсигуряваше. А те всички имаха нужда от сигурност вътре в организацията. Ето защо Бонати щеше да им помогне. Алдо беше негов братовчед и вероятността да му забие нож в гърба беше минимална.
В сравнение с някой непознат!
Когато Алдо влезе при него, той ликуваше.
— Вътре сме! — извика той. — Ти беше прав, прозорлив шибан задник! Иска да вечеряме с него — едно малко тържество за отбелязване на случая. Трябваше да доведа Барбара!
Джино се засмя.
— Бях почти сигурен, че нещата ще се уредят. Само загубихме време. Преди година още ти предложих да се срещнем с него.
— Тогава нещата бяха други — започна да си търси оправдание Алдо. — Какво можехме да му предложим? Сега имаме собствена организация и точно това му хареса.
Джино потупа приятеля си по рамото.
— Влизаме в света на Големите Пари, приятел!
Предчувствието му не го подведе. Сега вече можеше да изпрати да доведат Леонора. Щеше да се къпе в пари. Поемаха търговията със законно произведен алкохол в Чикаго за Ню Йорк! Ама какъв дяволски, шибан успех!
Клуб „Коприната“ се намираше в престижен квартал на Чикаго и беше най-шикозното заведение в града, където се продаваше нелегално алкохол. Публиката бе избрана и високопоставена. Политици, представители на аристокрацията, висши чиновници и, разбира се, хубави жени.
Енцо беше собственик на контролния пакет акции на заведението. Освен това притежаваше страхотната Пийчиз Ла Мур, най-известната гърла на Чикаго, която оправдаваше прякора си — беше сочна като праскова.
Джино и Алдо се настаниха на една маса с Енцо, Пийчиз и две нейни приятелки. На съседната маса седнаха петима от гардовете на Бонати — без момичета.
По този начин Енцо бе решил да им покаже благоразположението си. Но той изобщо не предполагаше съществуването на Леонора и Барбара. Нито Джино, нито Алдо бяха пристигнали в Чикаго на пазар за мацки, без значение колко известни са те.
— Харесва ли ви нашата дупка? — цвърчеше Пийчиз. Момичето наистина си струваше — русокосо, с изящни форми и страхотни гърди, а само при звука на гласа й кръвта на мъжете кипваше.
— Жестоко е — отговори Джино и това беше истината. Никога досега не бе посещавал заведение като клуб „Коприната“. Обстановката и атмосферата бяха внушителни, респектиращи. Стопроцентов шик. Ароматичният мирис на скъпи цигари и парфюми създаваше у него представата за живота. Какво страхотно удоволствие щеше да бъде за него да доведе Леонора тук. Да я видят всички! Направо щеше да им натрие носа на тези дами. Каква разлика! Красотата им беше постигната с пудра и мазила, а Леонора бе изваяна от природата.
— Скоро ще чуете изпълнението ми, момчета — изви тялото си в стола Пийчиз. — Ще ви доставя огромно удоволствие!
— То пък едно удоволствие — пошегува се Енцо.
— Неблагодарни, непослушни момчета — поглези се тя и нацупи устни. — Нали ще ме гледате като пея!
Енцо намигна и похотливо огледа гърдите й.
— Точно така, миличка, точно така!
— Хайде, момичета — махна с ръка Пийчиз на двете си приятелки. — Време е за работа. По-късно пак ще се видим с вас, момчета… Чака ни една изстудена бутилка от най-доброто шампанско. Знаете ли ко-о-олко е зажадняла малката Пийчиз!
Енцо се засмя и снизходително я изгледа, докато тя поклащаше бедра и въртеше задник към подиума.
— Празноглавка! — с нежност отбеляза той. — Всички те са такива. Лягай с тях, направи си кефа и ги зарежи, това е закон при мен!
На Джино му мина мисълта, че и неговият девиз някога беше точно такъв: Чукай и разкарвай! Но това беше преди Леонора да се появи в живота му.
Откъм дансинга се разнесоха барабанни звуци, за да призоват към внимание. Веднага след това в осветения кръг изскочи водещият на представлението. Разказа няколко тъпи вица, изпя с тих, прочувствен глас сладникава любовна песен и представи момичетата, които с маршова стъпка, една след друга, излязоха на дансинга.