Доводите на разума
- Автор: Остин Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анна Елчинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Доводите на разума». Краткое содержание книги:
„Доводите на разума“ е последният роман на Джейн Остин — най-остроумният, най-саркастичният, най блестящият като стил.
Заговориха и по един друг въпрос и двете почувстваха известно неудобство. Ставаше дума за случилото се в Лайм. Не бяха изминали и пет минути от пристигането на лейди Ръсел предния ден, когато й бяха разказали всичко с най-големи подробности. Беше редно Все пак да поговорят за случилото се, лейди Ръсел да зададе някой и друг въпрос, да изрази съжаление за проявеното неблагоразумие и да изкаже огорчението си от крайния резултат. И за двете беше неизбежно да не споменат името на капитан Уентуърт. Ан разбираше, че това не й се удава така лесно, както на лейди Ръсел — не смееше да срещне погледа на приятелката си, когато изговаряше неговото име, докато накрая й разказа набързо какво мисли за чувствата между него и Луиза. След това името вече не я притесняваше толкова.
Лейди Ръсел трябваше само да я слуша съсредоточено и да им пожелае щастие, но вътрешно сърцето й се изпълни с радост, с радост и презрение, че човекът, който на двайсет и три годишна възраст бе успял да оцени една Ан Елиът, осем години по-късно се бе прехласнал пред някоя си Луиза Масгроув.
Първите три-четири дни минаха спокойно, не се случи нищо освен това, че получиха едно-две кратки писъмца от Лайм, които бяха успели някак да стигнат до Ан — но как, и самата тя не знаеше. Съобщаваха й, че състоянието на Луиза се е подобрило значително. След няколко дни обаче доброто възпитание на лейди Ръсел не можеше повече да издържи и макар позаглъхнали, на хоризонта решително се появиха тревогите на миналото. Тя каза:
— Трябва да посетя мисис Крофт, наистина трябва да отида и то съвсем скоро. Ан, ще имаш ли смелостта да дойдеш с мене в онази къща? И за двете ни това ще е в известна степен изпитание.
Ан не се притесни, напротив, тя мислеше това, което каза:
— Мисля, че по всяка вероятност вие ще страдате повече от мене, защото вътрешно не сте свикнали с тази мисъл така, както съм свикнала аз. Аз останах тук, наблизо, затова отдавна съм претръпнала.
Би могла да каже много повече, защото ценеше висок семейство Крофт и смяташе, че баща й случи с такива наематели — енорията щеше да има добър пример за подражание, на бедните обръщаха повече внимание и предлагаха по-голяма помощ и колкото и да й беше мъчно, че е трябвало да се преместят, не можеше да не отсъди по съвест, че са си заминали, защото с нищо не са заслужили да останат тук и Келинч е преминал в ръцете на по-добри стопани, отколкото са били собствените му притежатели. За Ан беше доста болезнено, докато стигне до това свое убеждение, но то й спестяваше болката, с която лейди Ръсел щеше отново да влезе в познатия дом и да мине през познатите стаи. В такива моменти Ан нямаше силата да си каже, дори вътрешно: „Тази къща трябваше да принадлежи единствено на нас. О, колко лоша съдба имахме! Колко недостойно е да я притежават други хора! Да бъде прокуден един толкова стар род и на негово място да дойдат някакви си непознати!“ Не, в такива случаи Ан не можеше да изтръгне дори въздишка от себе си освен в случаите, когато си спомняше за майка си и за местата, където бе обичала да поседят заедно.
Мисис Крофт винаги я посрещаше толкова мило, че Ан с удоволствие се чувстваше като нейна любимка. Сега трябваше да я приеме в собствения й дом и затова гледаше да прояви към момичето още по-голямо внимание.
Скоро основната тема на разговора се завъртя около нещастния случай в Лайм и когато свериха последните си сведения за болната, разбраха, че и двете са получили писмата си по едно и също време сутринта на предишния ден, че тогава в Келинч Хол дошъл и капитан Уентуърт (за първи път след случилото се) и той е донесъл последната бележка за Ан — бележката, която така и не бе разбрала как е стигнала до нея. Останал само няколко часа и отново тръгнал за Лайм, като изразил намеренията си повече да не напуска този град. Ан научи, че е питал за нея — изразил надежда, че мис Елиът не се чувства зле след толкова проблеми и изразил тревога, че тя наистина много се е измъчила. Всичко това беше много мило от негова страна и зарадва Ан повече от всичко.
Обсъждат самото нещастие така, както биха разсъждавали разумни и сериозни жени, свикнали да обосновават съжденията си върху изпитани истини. Не можеха да не отсъдят единодушно, че това се е случило заради огромното лекомислие и пълна липса на здрав разум на младото момиче, че последствията са много тревожни и те просто не смеят да си помислят колко време още възстановяването на мис Масгроув ще бъде поставено под въпрос и колко дълго след това щеше да страда от това падане! В заключение адмиралът обобщи, като възкликна:
— А, лоша работа наистина! Ами че това е нещо съвсем ново, един младеж да ухажва някое момиче, като му троши главата — не е ли така, мис Елиът? Да му строшиш главата и после да му дадеш бинт, ами да!