Погнусата

изотзад; сграбват ме изотзад, принуждават ме да мисля изотзад, следователно да бъда нещо, зад мен то изпуска леки мехурчета от съществуване, то е мехурче от мъглата на желанието, пребеляло е в огледалото като смъртник, Ролбон е мъртъв, Антоан Рокантен не е мъртъв, нека се излича; той казва, че иска да се изличи, тича, тича като невестулка (изотзад), промъква се изотзад, изотзад, малката Люсиен е нападната изотзад, насилена от съществуването изотзад, той моли за пощада, срамува се да моли за пощада, милост, помощ, помощ, следователно съществувам, той влиза във „Флотският бар“, малки огледала в малък бардак, блед е в малките огледала на малкия бардак високият безжизнен риж мъж, който се отпуска на канапето, грамофонът свири, съществува, всичко се върти, съществува грамофонът, сърцето тупти: кръжете, кръжете, жизнени сокове, сладостно кръжете, слузи и плакнатини от моята плът… плочата се върти.