Диво сърце
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: straton family saga #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диво сърце». Краткое содержание книги:
С очи, по-сини от небето, Чандос разпалва в сърцето на невинното момиче буйна страст, макар че тъмните тайни, които измъчват душата му, я плашат. Опасностите, на които са изложени животът и чувствата им, ще ги научат да се доверяват един на друг… и ще дадат воля на дивите страсти, които само любовта може да укроти.
Още колко време би могъл да удържи желанието си да я притежава? Това, че трябваше да се бори срещу собствената си природа, беше нещо ново за него. Така силно я желаеше, че почти не можеше да се съсредоточи в нещо друго. Мисълта за нея го мъчеше до такава степен, че имаше чувството, че ще се пръсне всеки момент, а нямаше как да се освободи от нея.
Но той нямаше да я докосне. Дори сама да му предложеше, не би… Всъщност, я почакай — той не беше чак толкова благороден. В края на краищата не можеше да иска от себе си невъзможното.
Но кого се опитваше да заблуди! Та тя му беше направила недвусмислено предложение и сега това продължаваше да го измъчва. Това нелепо негово убеждение, че трябва на всяка цена да я опази — дори и от самия себе си — се превръщаше в истински ад. Със страстните си погледи и с нежните си всеотдайни целувки тя му беше пращала сигнал след сигнал, че го харесва, и това разпалваше кръвта му още повече.
Но това момиче с очи на котка даваше ли си сметка, че така нетърпимо го изкушава? Едва ли. До миналата нощ беше полагал огромни усилия, за да не й позволи да го разбере. А ако пък знаеше, то явно хич не я беше грижа, че с тези свои погледи направо изгаря плътта му.
— Чандос, как успяват да прекарат такива огромни стада добитък през тези хълмове? Пазят ли ги от всички страни, като вървят?
— Не — той се учуди от резкия си тон и веднага се опита да продължи по-меко: — Пътят, по който минават стадата, е на около петдесет мили западно оттук.
— Но аз мислех, че това е най-прекият път до Уако.
— Така е.
— Значи ние не вървим по него?
— Имам малко работа в Париж — едно градче в североизточната част на Тексас. Това отклонение ще ни отнеме около пет дни езда, но няма друг начин. Това е мястото, където съм тръгнал, и не мога да си позволя да изгубя цяла седмица, като първо те заведа до Уако, а след това се върна обратно. Да имаш нещо против? — Той изрече всичко това с тон, който не търпеше възражения.
— Не, не бих искала от тебе да променяш плановете си. Няколко дни не са от значение. — Тя разбърка задушеното. — Чандос, яденето е готово.
Станало й беше приятно, като разбра, че пътят им се удължава и по този начин ще бъдат повече време заедно. Но се ядоса, че той не си беше направил труда да й съобщи за плановете си по-рано. На няколко пъти крадешком поглеждаше към него, докато накрая той улови погледа й. Гледаше я така, че й стана неудобно и бързо-бързо привърши с вечерята си и отиде да се преоблече.
Повечето от дрехите бяха вече сухи, тъй че най-накрая можеше да се облече като хората и тя се отправи надолу към реката. Съблече панталоните и ризата и се поколеба само за миг, преди да скочи във водата. Слънцето беше залязло, Чандос още беше зает с вечерята си, а и от утре нямаше да може да се изкъпе, тъй че реши да използва момента.
Лунната светлина потрепваше във водата. Къртни зарови крака в пясъка на дъното под клоните на едно надвиснало дърво и се остави течението да я облива. Чувстваше се много добре съвсем гола във водата. Беше прекрасно.
Най-после с неохота тръгна да излиза. Изсушаването беше трудна работа, защото нямаше кърпа, и тя най-напред изтри капките по тялото си е ръце — Боже мой, не беше ли понечила да направи същото, когато видя капчиците вода по гърба на Чандос? Недей да мислиш за това, Къртни. Тя бързо се облече и тръгна обратно към бивака им.
За своя изненада откри, че Чандос беше прибрал нещата от вечерята, беше приготвил постелята си и вече засипваше огъня. Тя въздъхна. След освежителната баня изобщо не и се спеше, но Чандос явно се готвеше да си ляга.
Когато тя го наближи, той се изправи. Очите му пробягаха по бледозелената й копринена рокля и тя в един миг осъзна, че не се беше изсушила съвсем, преди да я облече. На места роклята беше прилепнала към тялото й. Косата й също беше наполовина мокра, макар че я беше прибрала нагоре. Съвсем явно личеше, че се е къпала. Изведнъж се смути, като си представи как беше стояла гола-голеничка във водата.
— Ако знаех, че ти ще измиеш чиниите, нямаше да бързам толкова да се обличам — изтърси тя. О, защо прозвуча така ужасно? Нямаше точно това предвид… — Имах предвид… е, вече няма значение. Ето — добави Къртни и му подаде ризата. — И още веднъж благодаря.
Понечи да се отдалечи, но внезапно Чандос я сграбчи за ръката.
— Следващия път ми казвай какво мислиш да правиш, жено. Можеше да те ухапе водна змия, да те удари някой плаващ дънер и да се удавиш или пък да те отвлекат индианците, ако не и нещо по-лошо.