Камерата [The Chamber-bg]

Лий не беше помръднала дълго време. Очите й бяха насълзени, но тя не каза нищо. Той отново включи видеото и натисна паузата, когато Сам се появи за първи път с белезници, на път от затвора към съда.

— Ти къде беше, като научи, че е арестуван? — попита той, без да я гледа.

— Тук, в Мемфис — отвърна тя тихо, но твърдо. — Бяхме женени от няколко години. Бях си вкъщи. Фелпс позвъни и каза, че в Гринвил е имало експлозия и че са убити най-малко двама. Можело да е работа на Клана. Каза ми да гледам обедните новини, но аз се страхувах. След няколко часа позвъни мама и ми каза, че са арестували татко заради бомбата. Тя ми съобщи, че е в затвора в Гринвил.

— Ти как реагира?

— Не знам. Бях изненадана и уплашена. Еди ми позвъни и ми каза, че Сам е наредил той и мама да прескочат до Кливланд и да вземат колата му. Помня, че Еди непрекъснато повтаряше: най-накрая го направи, най-накрая го направи. Беше убил хора. Еди плачеше, аз също се разплаках. Помня, че беше ужасно.

— Те са прибрали колата.

— Да. Никой не разбра. Въобще не се спомена за това на нито един от процесите. Страхувахме се, че ченгетата може да разберат и да накарат мама и Еди да дадат показания. Но това не стана.

— Аз къде съм бил по това време?

— Чакай да си помисля. Живеехте в малка бяла къща в Клантън и ти вероятно си бил там с Евелин. Мисля, че тя тогава не работеше. Но не съм сигурна.

— С какво се занимаваше баща ми тогава?

— Не помня. По едно време работеше като управител на магазин за автомобилни резервни части в Клантън, но много често си сменяше работата.

Филмът продължи с клипове за Сам, когото въвеждаха и извеждаха от затвора и съда. Последва съобщението, че той е официално обвинен за убийствата. Адам натисна паузата.

— Някой от вас посети ли Сам в затвора?

— Не. Поне докато беше в Гринвил. Гаранцията беше много голяма, май около половин милион долара.

— Точно половин милион долара.

— Ами отначало семейството се опита да събере парите, за да го пуснат. Майка ми, разбира се, искаше да убедя Фелпс да напише чека. Фелпс, естествено, отказа. Не искаше да се намесва по никакъв начин. Скарахме се ужасно, но всъщност не можех да го виня. Татко остана в затвора. Помня, че един от братята му безуспешно се опита да продаде малко земя. Еди не искаше да иде в затвора да го види, а мама не беше в състояние. Не съм сигурна дали и Сам е искал да ходим.

— Кога сме напуснали Клантън?

Лий се облегна напред и взе чашата с вино от масата. Тя отпи една глътка и се замисли.

— Май че един месец, след като влезе в затвора. Веднъж отидох да видя мама и тя ми каза, че Еди ще заминава. Не повярвах. Тя каза, че е потиснат и унизен и не може да гледа хората в очите. Току-що изгубил работата си и не искал да излиза на улицата. Позвъних му и говорих с Евелин. Еди отказа да се обади. Тя ми обясни, че той е в депресия, чувства се опозорен и прочие. Казах й, че всички се чувстваме така. Попитах я дали ще заминават и тя ми отговори — категорично не. Една седмица по-късно мама отново се обади и съобщи, че сте си опаковали нещата и сте заминали посред нощ. Позвънил хазяинът, за да си иска наема, но никой не бил виждал Еди. Къщата била празна.