Аз, детективът-нобелист

През следващите няколко месеца бяхме заети главно с моделиране на поведението на стълба и търсене на устойчивата му конфигурация42. За да се свърши бързо тази работа, наличните компютри бяха недостатъчни и доставиха още две свръхбързи машини на „Крей“, а заедно с тях в Сънпоулз се появи и холандецът Франк ван Доорен. Беше забележителен програмист и аналитик, но още с пристигането си предизвика всеобщо недоумение, като изхвърли от стаята си компютъра с квазиорганичен процесор и го замени с последен модел машина от първото родословие. При това съчетание би трябвало да е особняк и такъв си беше. Нямаше да му обърна кой знае какво внимание, ако сладката Дона не беше приписала към честитката за рождения ми ден, че консултантската й фирма набирала персонала за Сънпоулз и с новите попълнения при нас щял да пристигне единственият човек, чийто интелект донякъде би сравнила с моя, на име Франк ван Доорен.

Затова при първата възможност се опитах да го разприказвам. Той помълча малко и ме смая с въпроса каква религия изповядвам. Разбира се, преди това надълго и нашироко ми се извини за недискретното питане.

— Ни най-малко не ме засягате, колега. Дете съм на чилийски емигрант и американска полякиня от първо поколение, и двамата са ревностни католици, но не успяха да ме въвлекат в лоното на Светата църква. Обаче не бих казал и че съм атеист, по-скоро съм агностик в смисъла, който влага в термина добрият стар Хъксли. Съжалявам, ако съм ви разочаровал.

— Напротив, слава Богу, защото ако родителите ви бяха успели, общението ни щеше да бъде невъзможно — рече Франк.

— Но защо, доколкото разбирам сте католик?

— Но не и ватиканец!

Признах му, че в главата ми нищо не е останало от религиозното обучение, на което ме подлагаха всяка неделя до петгодишната ми възраст, и той ми обясни:

— През 1870 година Пий Девети свикал користолюбивите си кардинали и епископи на събор, който го обявил за непогрешим. Това преляло чашата на търпението на моите предци и те отказали да приемат главенството му. Папистите ни наричат „старокатолици“, но всъщност ние сме автентичните католици. Помислете, колега, макар да сте агностик, как може един смъртен да бъде непогрешим?!? Единствено Бог може да отсъди кой е безгрешен и затова ни е позволил само да опрощаваме греховете, нищо повече! И то не всички… Всъщност падението на Ватикана почва много преди това, още с въвеждането на индулгенциите. Да, така наречената католическа църква до шия е затънала в корупция и поквара и аз съм склонен да се съглася с англиканите, които я наричат „Вавилонска блудница“.

С Франки можехме да станем и по-близки, ако той се бе отказал от намерението си да ме „приобщи“ чрез прозелитски проповеди. Всеки път му напомнях, че за себе си отдавна съм решил въпроса, но той настояваше, че никога не е късно да бъдеш осенен от Божията благодат и сочеше за пример себе си — бил вече студент, когато „прегърнал вярата с цялата си душа“. Това станало след създаването на квазиорганичните процесори (той обаче упорито ги наричаше с другото им име, квантово-опериращи), което той наричаше „кощунствено посегателство върху Божествените прерогативи“, тъй като само Господ имал правото да твори разум.