Граматика на фантазията (Увод в изкуството да измисляме истории)
- Автор: Родари Джанни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борислав Г. Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Граматика на фантазията (Увод в изкуството да измисляме истории)». Краткое содержание книги:
Даже тази обърканост и двусмисленост подхранват творческия процес у поета, както и у детето, както и у всеки човек. Малкият разказвач е взел метафората и е обърнал термините: „добър дявол, дявол добър“… Натрапва се паралелът с начина, по който се процедира в музиката…
Колкото за структурата, историята ми изглежда разделена на две части, ясно разграничени една от друга, всяка от които има троен ритъм.
Първа част:
1) свещеникът;
2) каубоят;
3) индианецът.
Втора част:
1) добрият дявол;
2) лошият дявол;
3) добрият дявол.
По-аналитична е първата част, в която мелодията, така да се каже, просто е повторена три пъти според схемата А-В:
А какво правиш?
В правя поп като тебе
А какво правиш?
В правя каубой като тебе
А какво правиш?
В правя индианец като тебе.
По-бърза и по-раздвижена е втората част със сблъскването — не вече словесно, а физическо — между детето и минаващия (дявола).
Отначало „андантино“, после „алегро престо“. Инстинктивното чувство за ритъм явно преобладава в тази конфигурация.
Внасям тук по-скоро от скрупули, отколкото от необходимост за яснота възражението, което почувствувах, че трябва да направя. В срещата с дявола пластилина вече го няма, а това като че ли лишава историята от логика, а финала — от това успокояващо тонално съзвучие, което всички биха очаквали.
Това не е вярно. „Пластилинът“ и „акито“ са едно и също нещо. Детето, изглежда, не е успяло да обясни, че е хвърлило върху дявола „пластилин“, който прилича на онова друго нещо и който дяволът в своето невежество сбърква с онова друго нещо. Но би стигнало до педантизъм.
То е кондензирало двата образа. Неговото въображение ги е кондензирало според закона за „ониричната кондензация“, за която се спомена вече в тези страници. Няма никаква грешка. Логиката на фантазията може да бъде напълно задоволена.
От анализа би трябвало да проличи как историята е подхранвана чрез елементи от различен произход: думите, тяхното звучене, техния смисъл, тяхното импровизирано сродяване; личните спомени, излязлото от глъбините потисничество на цензурата. Всичко се е комбинирало, изразено е било в едно действие, доставило на детето силно задоволство. Негов инструмент е станало въображението, но цялата личност на детето е участвувала в творческия акт.
При преценката на детски текстове за съжаление училището насочва своето внимание преди всичко в ортографно-граматическо-стилистично отношение, което, освен че пренебрегва сложния свят на съдържанието, не докосва даже и най-типичното — „лингвистичния“ аспект. Факт е, че в училище четат текстовете, за да ги преценяват и класифицират, а не за да ги разберат. Ситото за „правилност“ задържа и придава ценност на камъчетата, а оставя да мине златото.
36. Истории за смях
Детето, което вижда майката да си мушка лъжицата в ухото вместо в устата, се смее, защото мама „греши“. Толкова е голяма, а не знае даже да употребява, както трябва, лъжицата според правилата. Този смях на „превъзходство“ (вж. „Чувството за комичното у детето“ на Рафаеле ла Порта) е една от първите форми на смях, на които детето е способно. Че мама е сбъркала нарочно, няма никакво значение. Нейният жест ще бъде във всички случаи погрешен. Ако мама, след като е повторила два или три пъти този жест, го разнообрази, поднасяйки лъжицата към окото, „смехът на превъзходство“ ще бъде подсилен от „смях на изненада“. Тези най-прости механизми са добре известни на съчинителите на „gags“15 в киното. Психологът ще забележи по-скоро, че даже и „смехът на превъзходство“ е инструмент на познание при противопоставяне между правилната употреба и неправилната употреба на лъжицата.
Най-простата възможност да се измислят комични истории възниква при използуване на грешката. Най-ранните истории ще бъдат повече на жеста, отколкото словесни. Таткото си обува обувките на ръцете, поставя си обувките на главата. Иска да яде супа с чука… О, ако татко Моналдо Леопарди се беше правил малко на палячо за своя малък Джакомо там, в дивия роден замък, може би вече пораснал, поетът щеше да компенсира това, написвайки стихотворение за него. Напротив трябва да стигнем до Камилио Сбарбаро, за да видим в поезията един баща в плът и кръв…
Малкият Джакомо на своето столче е съсредоточен в попарката. Разтваря се широко вратата: влиза графът баща, облечен като копач, надуващ свирка и… танцуващ салтарела… Хайде, хайде, графе татко, ти не си разбрал добре…
15
триковете (англ.) — бел.пр.