Време на огън и мрак
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Време на огън и мрак». Краткое содержание книги:
— БиБоб, можеш ли да тичаш по-бързо от червеите? — Рлинда разчисти пътя с няколко удара и се втурна през развалините на базата. Пътьом успя да изрита поредния червей с тежкия си ботуш. Съскащото същество се преобърна и тя се смръщи отвратено. — Все едно да стъпиш на торба с редки лайна.
— Има още много! — БиБоб посочи нова група писукащи червеи, които пълзяха към тях. — Хиляди са!
Рлинда взе светкавично решение.
— Трябва да се доберем до асансьорната шахта и да стигнем до повърхността. Освен ако не искаш да ги изтрепеш всичките.
— Не. Капнах вече.
Хукнаха. Рлинда не поглеждаше назад, но беше сигурна, че съществата са по петите им.
Точно както очакваше, до асансьора имаше шкаф с екипировка.
— Повреден е — каза БиБоб и посочи полуотворената врата на асансьора.
— По-добре така, отколкото да е затворена. Да не предпочиташ да обиколим базата в търсене на изправен асансьор?
БиБоб погледна вълната от алени нематоди зад тях. Писукащите червеи показваха забележително единомислие.
— А, не, благодаря. Да пробваме с този.
Рлинда отвори шкафа и погледна костюмите за работа в тежки условия. Извади един стандартен за БиБоб и затърси по-голям за себе си.
— Проклетите скитници са толкова дребни и слаби… — Продължи да преравя костюмите, макар да знаеше, че нямат никакво време. Не можеше да избие от ума си гледката на падналия скитник и червеите, които го разкъсваха.
Грабна най-големия костюм и се провря през повредената врата на асансьора, която зееше като устата на човек, умрял поради разхерметизиран скафандър.
— Дано това чудо да се разтяга. Стига си се мотал! Ще се обличаме в асансьора.
БиБоб нямаше нужда от допълнително подканяне.
Рлинда се опита да затвори вратите, но те бяха заяли. Нематодите идваха и тя реши, че няма време за губене. Започна да натиска копчетата и след кратък неприятен звук вратите се затвориха и асансьорът запъпли нагоре.
— Ще се измъкнем — заяви тя високо, опитваше се да убеди и БиБоб, и себе си. Сега, когато осъзнаваше, че са се разминали на косъм със смъртта, й се струваше, че времето върви съвсем бавно. — Нематодите няма да ни последват: нали вече не могат да ни видят.
БиБоб се мъчеше с костюма си.
— Обаче оная ужасната ги командва. Мене ако питаш, няма да прости на никой.
— Как ще се изкатерят по шахтата? Нали са тъпи червеи.
— Но имат много остри зъби. — Той затегна колана си и намести въздушния регулатор. — Не видя ли колко лесно се справиха със стените на базата?
— Видях, разбира се! — Рлинда се мъчеше с тесния костюм: засега бе успяла да вкара само краката си. — Помогни ми де!
— Момент — отвърна той и продължи да се навира в непознатата екипировка. Успя да намести ръкавите и една от ръкавиците. — Не е като ханзейските, но се навлича бързо.
— Трябва да сме готови, когато стигнем повърхността. — Щом се измъкнеха през въздушния шлюз, им оставаше само да прекосят разстоянието до „Любопитство“. Тя вече почти усещаше вкуса на свободата. — Надявам се, че ще успеем да излетим, преди таванът на пещерата да рухне.
И отново започна да се мъчи да се напъха в еластичния костюм. БиБоб — бе почти готов, с изключение на едната ръкавица — й се притече на помощ.
— Никога не съм си падала по прилепналите тоалети — изръмжа Рлинда.
Внезапно под тях се чу смразяващ звук и БиБоб възкликна:
— Катерят се по шахтата!
— По-вероятно е да са пропълзели по подпорите на кабината.
— Искаш да кажеш, че са точно под краката ни? — БиБоб погледна тревожно надолу, но Рлинда върна вниманието му към костюма. — Може да са само един-два.
Първият удар бе толкова силен, че подът на кабината се изду. Асансьорът се заклати и започна да забавя скорост, сякаш бе натежал.
— Рлинда…
— Остави ме да помисля за момент, БиБоб.
Последва нов удар.
А после нематодите започнаха да гризат металния под с диамантените си зъби.
40.
Генерал Кърт Ланиан
С всяка секунда отвлечената бойна група се отдалечаваше.
Генерал Ланиан стоеше приведен на неудобната седалка в транспортния кораб.
— Сигурен ли сте, че се движим с максимална скорост, Карера? Имаме тежка задача.
Въпреки че кадетите бяха преминали сериозни тренировки, той се боеше, че не са готови за реална кървава битка. Каквато щяха да водят днес.
— Старая се, сър. — По челото на пилота бе избила пот. — Ако се откъснем от останалите, корабът ни ще е лесна мишена. Бойните компита може да решат да се поупражняват с язерите си върху нас.