Съдби, по-лоши от смъртта
- Автор: Воннегут Курт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Съдби, по-лоши от смъртта». Краткое содержание книги:
Споделих тази своя теория със Салман Рушди. Той отдавна твърди, че Великобритания е последната опора на империализма, която започва да внася бившите си колониални поданици с тъмен цвят на кожата с една-единствена цел — да ги подлага на униженията, на които ги е подлагала в продължение на векове, там, където е започнало всичко — на нейния собствен остров. Рушди, когото споменавам в есето си за Нелсън Алгрен, живее в нелегалност, тъй като Иран му е издал смъртна присъда. Затова му написах писмо. Все още нямам отговор, но неотдавна един английски вестник публикува опустошителната му критика на „Фокус-бокус“, в която авторът ме нарича „безнадежден случай“ и още куп нелицеприятни неща. (Бях толкова разстроен, че сериозно се замислих дали да не му издам втора смъртна присъда.)
Нещата вървят зле. (Най-хубавата книга, която съм написал, е „Галапагос“, защото в нея казвам, че от много акъл животът ни се е превърнал в ад.) Казват, че Уолтър Кронкайт е човека, който се радва на най-голямо доверие в Америка. (Че кой друг?) Някога бяхме приятели, но днес той се държи студено с мен. Представете си как се чувства един американец, когато е третиран като котешко лайно, при това от най-авторитетната личност в Америка! (Или си представете, че сте само американец, това е достатъчно.)
По-нататък в предговора отново захапвам темата за подготвителните училища на Източното крайбрежие. (Признавам, че съм луд на тази тема.) Заявявам, че въпросните учебни заведения са копия на британските подготвителни училища, а представата им за положителен герой е онзи „мускулест християнин“, който е бил модел на аристократите-империалисти по времето на кралица Виктория. (Момчетата от онова време прекрасно са знаели как да се справят с безопашатите маймуни.) После в предаванията на тъй наречената „обществена телевизия“ заема място „театърът-шедьовър“, в който се възхвалява красотата, очарованието и духовитостта не само на британския империализъм, но и на британската класова система като цяло. Британската класова система е толкова пагубна за обществото, което би трябвало да се изгради в САЩ, колкото „Капиталът“ или „Моята борба“. (Защо според вас най-нисшите слоеве от нашето общество вече не гледат обществената телевизия?)
Британският империализъм е бил въоръжен грабеж. Британската класова система (която изглежда великолепна в очите на неоконсерваторите) беше и все още е невъоръжен грабеж. (Сгромолясването на СССР, който винаги се е бил в гърдите, че е най-големия приятел на обикновените хора, съвсем не означава, че Проповедта на планината10 е пълна безсмислица.)
Опитвам се да бъда честен. Може би греша, като обвинявам подготвителните училища и театъра-шедьовър за сегашното положение на нещата. (По време на Голямата депресия моят баща-еднорог много обичаше да слуша радиопиесата „Еймъс и Анди“, която отвличаше умовете на белите от собствените им проблеми, като ги занимаваше с проблемите на чернокожите. Помня една доста елегантна шега от въпросния спектакъл. Един чернокож, който всъщност е маскиран бял, нарича тежкото си положение „бъркотията, в която сме затънали“.) А въпросната бъркотия от онова време означаваше не друго, а че всичко, в което сме вярвали и за което сме се борили, е отишло по дяволите. На този въпрос се спирам в едно есе, публикувано от „Нейшън“ (и прочетено от един на всеки 2500 американци). Ето го:
"Какъв е основният принос на Америка към световната култура? Много от вас биха отвърнали: джазът. Аз съм страстен любител на джаза, но ще отвърна другояче: движението „Анонимни алкохолици“.
Аз не съм алкохолик. Ако бях, щях да се втурна на първата среща на АА и да си призная: КАЗВАМ СЕ КЪРТ ВОНЕГЪТ И СЪМ АЛКОХОЛИК. С Божията помощ това би било първата ми стъпка по дългия и стръмен обратен път към трезвеността.
Схемата, по която действа АА и която изисква подобно признание, е първата по рода си успешна стъпка в борбата със склонността на част от хората (около десет процента от всяка произволно избрана нация) да се пристрастяват към субстанции, които им носят краткотрайно удоволствие, но в дългосрочен план разрушават не само техния личен живот, но и живота на близките им.
Системата на АА, която, пак повтарям, може да действа, само ако пристрастените редовно признават, че една или друга химическа субстанция е отровна за тях, днес вече се разпростира и върху страстните комарджии, които не са зависими нито от химикалите, съдържащи се в алкохола, нито от онези, които се произвеждат във фармацевтичните лаборатории. И това не е никакъв парадокс. Защото комарджиите сами си произвеждат субстанцията, която ги убива. Бог да им помага, но в момента, в който правят някакъв залог, тези хора автоматически произвеждат и съответния химикал, който ги възбужда и повдига настроението им.
10
Проповедта на Христос, в която се излагат основните предимства на християнската религия. — Б. пр.