Смъртта е моят занаят

Скоро ще хукнат по дирите мм и ще придобия страшна слава. Но те не ще успеят да ме открият. Никога. Това, че аз винаги съм готов за всичките им номера, никога не ще го проумеят. Реших, че е дошло времето да ви представя историята си. Искам да я разкажа. Ще изложа всичко, с което разполагам, ще разкрия всичко онова, което съм. Прозорците пред вас ще ви дадат възможност да станете свидетели на живота и смъртта ми. Лаптопът ми Босуел не раздава никакви присъди, не се свива при никоя от думите ми. Кой може по-добре от лаптопа ми Босуел да изслуша признанията ми? Кой може да бъде по-прецизен биограф от лаптопа ми Босуел? Включете прожекторите си. Аз ще живея и ще умра тук в мрака.

Човек понякога е лудо влюбен в страданието.

Не съм първият, написал тези думи, но ми се иска да бях аз. Но това няма особено значение, защото вярвам в тях. Страданието е моята страст, моята религия. То никога не ме изоставя. Страданието — това съм аз. Сега вече съм наясно с това. Мисля, че думите ми означават, че болката ни в пътят, по които изминаваме пътешествията и правим изборите в живота си. Страданието е настилката, така да се каже, за всичко, което вършим и в което се превръщаме. И ние го стискаме в прегръдките си. Изучаваме го и въпреки цялата му жестокост ние го обичаме. Нямаме избор. Сега вече пред мен пътят е кристално ясен. Обърна ли се назад, виждам изминатия път, по които страданието е предопределило направения от мен избор. Гледам с упование напред и виждам къде ще ме отведе. В действителност аз отдавна не крача по пътя си. Той се движи под мен, носи ме върху себе си, подобно на гигантска вълна напред през времето. Той ме донесе тук.