Сакралното и профанното

Когато говорим за инициационните ритуали, следва да правим разлика между инициация в пубертета (възрастова група) и церемониите за приемане в тайно общество: най-важната разлика се състои в това, че всички подрастващи трябва да преминат инициацията във възраст, докато тайните общества са запазени за определен брой възрастни. Институцията на инициацията в пубертета изглежда по-древна от инициацията в тайно общество; тя е по-разпространена и се среща и на най-архаичните нива на култура, като например при австралийците и жителите на Огнена земя. Не е тук мястото да излагаме в цялата им сложност инициационните церемонии. Ще отбележим само, че от най-архаичните стадии на култура инициацията играе главна роля в религиозното оформяне на човека и най-вече че представлява промяна в онтологичната подредба на новопосветения. Този факт ни се струва твърде важен за вникване в мирогледа на религиозния човек: той ни показва, че индивидът от примитивните общества не се чувства „завършен“ в своята „даденост“ на природно ниво на съществуване: за да стане истински човек, трябва да умре в този първи (природен) живот и да се роди отново за по-висш живот, едновременно религиозен и културен.

С други думи, примитивният човек разполага своя човешки идеал на свръхчовешки план. Според него: 1. пълноценен човек може да се стане, след като се надхвърли и донякъде премахне природната човешка същност, защото в крайна сметка инициацията се свежда до парадоксален, свръхестествен опит за смърт и възкресение или за второ раждане; 2. инициационните ритуали, обхващащи символични изпитания, смърт и възкръсване, са били основани от боговете, Героите на културата или митичните Прародители: следователно тези ритуали имат свръхчовешки произход и извършвайки ги, новопосветеният повтаря свръхчовешко, божествено поведение. Този извод е важно да се запомни, защото още веднъж ни показва, че религиозният човек се мисли различен от това, което е на „природно“ ниво, и се опитва да се изгради според идеалния образ, който му е бил разкрит от митовете. Примитивният човек се стреми да достигне един религиозен идеал за човешко и в това усилие могат да се открият кълновете на всяка по-късно установена етика на развитите общества. Разбира се, в днешните не-религиозни общества инициацията вече не съществува като религиозен акт. Но както по-нататък ще видим, макар и силно десакрализирани, patterns59 на инициацията са още живи в съвременния свят.