Нова пролет (Прелюдия 1 към Колелото на времето)
- Автор: Джордан Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нова пролет (Прелюдия 1 към Колелото на времето)». Краткое содержание книги:
Градът Канлуум е разположен недалече от окаяните и пусти земи на Погибелта, убежище от злодеянията на слугите на Тъмния. Или поне така се твърди.
Градът, посрещнал ал’Лан Мандрагорен, краля на Малкиер в изгнание и най-блестящия мечоносец на своето време, гъмжи от слухове за твари на Сянката. Доказателство, ако изобщо му е нужно такова, че силата на Тъмния крепне отново и че следовниците му вършат злокобните си дела по земята.
Ала тъкмо между стените на Канлуум Лан ще срещне една жена, която ще промени съдбата му. Моарейн е млада и могъща Айез Седай, дошла в града в търсене на мъж, който да обвърже. Помощта му й е необходима в отчаяното й усилие да докаже истинността на смътно и твърде оспорвано пророчество, говорещо за средство да бъде спряна Сянката, и за дете, което ще се окаже Преродения дракон.
От спомените преди шала имаше малко. Само една редичка рисувани миниатюри по изваяния като морска вълна перваз на камината, изобразяващи простовато облечен достолепен мъж, пълничка усмихната жена и пет деца, три от които момичета. Бяха семейството на Керини, всички отдавна отишли в гроба, заедно с нейните племеннички и племенници, с техните деца, децата на децата и така нататък. Това бе най-голямата болка за една Айез Седай. Семействата умираха и всичко, което бяха познавали, изчезваше. Освен Кулата. Бялата кула винаги оставаше.
Двама от Стражниците на Керини бяха в дневната с нея. Едрият Карайл, чиято коса и брада му придаваха външност на златогрив лъв, четеше книга пред камината, отпуснал обутите си в ботуши крака на изящно кованата месингова решетка, а от чашката на лулата му се виеше тънка струйка синкав дим. Степин, който приличаше по-скоро на чиновник, отколкото на Стражник, с тесни рамене и тъжни кафяви очи, седеше на едно трикрако столче и свиреше весела джига на дванайсетструнна битерна — пръстите му шареха по струните ловко като на странстващ музикант. Никой от двамата не спря заниманието си заради влизането на една Посветена.
Самата Керини стоеше пред изпънатия на стойката гергеф и бродираше. Нелепо — да видиш Зелена сестра да се занимава с везмо. Особено когато, както сега, темата беше поле с диви цветя. Как можеше това да се върже с насилието и смъртта, украсяващи стените? Висока, стройна жена, Керини изглеждаше точно това, което беше — лишеното й от възраст лице бе волево и красиво, почти черните й очи — два изпълнени с ведрост кладенеца. Дори и тук беше облечена в рокля за езда, разцепените поли бяха нашарени със смарагдовозелено, а тъмната й коса, леко прошарена, беше подрязана по-късо, отколкото на Карайл и Степин, над раменете, и беше събрана в дебела плитка. Несъмнено така беше по-лесно да се поддържа при пътуване. Керини рядко се задържаше задълго в Кулата, преди отново да поеме нанякъде. Тя остави иглата на рамката на гергефа, взе писмото и счупи с палец восъчния печат. Тамра винаги запечатваше писмата си до Сестрите с восък с цвета на получаващата Аджа.
Каквото и да беше написала Каниедрин, бързо бе прочетено и на лицето на Керини не се появи никаква промяна, но още преди Сестрата да е свършила, Степин опря битерната си на масичката и почна да си закопчава дрехата. Карайл остави книгата си на един от рафтовете, изтупа пепелта от лулата си в огнището и я тикна в един от големите джобове на палтото си. Това бе всичко, но двамата явно бяха готови и чакаха. Въпреки тъжните си очи Степин вече бе престанал да й прилича на чиновник. Бяха като леопарди, готови да се спуснат в лов.
— Ще има ли отговор, Айез Седай? — попита Моарейн.
— Ще го занеса сама, Чедо — отвърна Керини и закрачи отривисто към вратата, при което копринените й поли тихо зашумяха. — Тамра ме вика спешно — рече тя на двамата си Стражници, които тръгнаха по петите й като ловни хрътки, — но не казва защо.
Моарейн си позволи да се усмихне лекичко. Също както със слугите, Сестрите често забравяха, че една Посветена има уши. Понякога най-добрият начин да научиш нещо бе като си мълчиш и слушаш.
Докато вървеше обратно по ветровитите, виещи се на спирала коридори, замислена над онова, което бе разбрала, Сюан изведнъж се появи зад нея и я догони. Сестри не се мяркаха наоколо, но все пак…
— Още едно писмо — обясни Сюан. — За Айша Равенеос. Почна да мърмори, че било спешно, превърна го в голям проблем. Бас слагам, че онова, дето го занесе на Керини, е било същото. Защо според теб Тамра вика при себе си Сива и Зелена едновременно?
Сивите се занимаваха с въпроси на посредничеството и законността, когато ставаше въпрос повече за закони, отколкото за мечове, а Айша бе известна с това, че се придържа към буквата на закона каквито и да са личните й чувства, все едно дали жалост, или презрение. Особеност, която беше обща с тази на Керини. И двете носеха шала от много отдавна, макар че това можеше и да не е важно. Моарейн можеше и да не се оправя с главоблъсканиците толкова добре като Сюан, но това наистина приличаше на Даес Дай-мар.