Пиратска целувка

— Накарали са я да каже това. Принудили са я да говори така, както ни принуждавате и вие сега.

— Принуждаваме ли ви? — възкликна той. — Ти не разбираш смисъла на думата „принуда“. Кълна се, че ако… Вън! — изръмжа внезапно той на жените. — Всички до една! Махайте се! Искам да поговоря с госпожица Уилис насаме.

Не беше нужно да го казва втори път. Жените бяха изморени, сгорещени и изплашени и щом чуха заповедта му, незабавно побягнаха от трюма като шумоляха с полите си. Сара гледаше с мрачно отчаяние как помещението се опразва.

— Върнете се! Той не може да ви принуди да излезете. Няма право да…

— Съжалявам, госпожице — промърмори последната от жените с изплашени очи. После наведе глава надолу и извика децата си към стълбата.

Макар че в нейното обвинение имаше и доза истина, той не можеше да го преглътне толкова лесно. С няколко бързи крачки се приближи до нея.

— Омръзна ми да ме наричаш насилник, Сара. Вярно е, че пленихме вашия кораб, но нима досега някой се е държал лошо с тебе? Беше ли изнасилена, бита, затваряна в твоята каюта?

— Не, но съм сигурна, че това е само въпрос на време. А ти вчера се нахвърли насилствено върху мен.

Тя съжали за думите си още в момента, когато ги изрече. За вчерашната целувка се предполагаше, че трябва да бъде забравена и от двамата. И тъкмо тя не биваше да споменава за нея, особено по такъв повод. Тялото му се изпъна, а белегът на бузата му се открои в пълен контраст с потъмнялата му от гняв кожа. Като направи две бързи крачки напред, той обгърна с ръка кръста й, преди тя да успее да избяга.

— Това ли се случи вчера? Нахвърлих се върху тебе и ти изтърпя целувките ми, така ли? Странно, но не помня такова нещо. — Гласът му се сниши и се превърна в насечено съскане. — Спомням си, че устните ти се разтвориха под моите. Помня, че зарови ръцете си в косата ми и увисна на врата ми. Повечето жени не отговарят така на насилието.

Вбесена, че той бе хвърлил нейната слабост в лицето й, тя сви ръцете си в юмруци и го удари по гърдите, но той я привлече към себе си, като притисна тялото й към силните си бедра.

— Нямаш представа какво означава насилие, Сара, въобще нямаш представа. Може би е време някой да ти покаже какво значи истинското насилие.

— Не… е… е — прошепна тя, когато той наклони глава към нейната, а устата му прекъсна всичките й по-нататъшни протести.

Целувката му беше сурова и настоятелна, прегръдката му — здрава и непреодолима. Тя се дърпаше уплашено и се мъчеше да го отблъсне в опит да се освободи. С пламнали от страст очи, той я вдигна и я сложи да седне на един висок сандък. После улови китките й с една ръка и ги изви зад гърба й, докато с другата хвана брадичката й и я застави да стои неподвижно, за да може да я целуне отново. Това беше наказателна целувка, с която искаше тя да го намрази. И успя. В този момент тя наистина го мразеше. Той се опита да промуши езика си между зъбите й, но тя ги държеше здраво стиснати, решена да не допусне той да спечели битката. А като разбра, че няма начин да се освободи от хватката му, тя му оказа единствената съпротива, която й бе достъпна — ухапа горната му устна. Той дръпна главата си назад, като изруга, но не я пусна, макар че беше разкървавила устата му.