Железният карнавал
- Автор: Брюссоло Серж
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Найденов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Железният карнавал». Краткое содержание книги:
Раиф се усмихна тъжно:
— Сирс, която те придружава, ми каза, че си подлютил раната от страх да не се изличи. Обичам много този стил — на активните действия. Струва ми се, че ще се разберем. Естествено, ти искаш да присъстваш на церемонията като онези, дето идваха преди теб. Ще се опитам да събера нашите братя, без да те карам дълго да чакаш. Наистина това ще бъде трудно. Вече не сме толкова многобройни. От година на година Страданието все повече се притъпява, но аз се надявам, че ще успееш да откриеш някакво послание в него. Хората, които заминаха за Хомакайдо, изобщо не се върнаха. Ех, трябва да ти кажа, че и никой от тях не вървеше като тебе в сянката на знамението. А сега ме извини, ще те оставя. Птол ще се погрижи за твоето състояние.
Едва забележимо и бързо той поздрави, после напусна стаята. Съпругата му пристъпи нерешително напред. Носът и устните й бяха извънредно тънки. Нейните дълги коси, вдигнати доста високо, караха и без това голямото й чело още повече да изпъкне. Тя долепи измършавелите си пръсти до медната стойка на кревата.
— Раиф е недоверчив — каза, — отпратихме толкова лъжливи пророци. Но щом Сирс е с теб, нещата са наред. Никой никога не може да се усъмни в религиозната същност и добродетелите на такава жена, пък и ти имаш поръчителството на дълбините. Не се старай да разбереш къде се намираме. Сигурността на всички ни зависи от вас двамата. Ако Пазителите на Словото ви заловят, те ще се опитат да ви накарат да проговорите. На тях не им трябват мъчения — дрогите са достатъчни. След спектакъла на Страданието братята ще ви завържат очите и ще ви отведат извън квартала. Искам да успеете, обаче никак не вярвам в това. Досега от церемонията бяха извлечени хиляди значения, хиляди гатанки, хиляди ребуси и още толкова предначертани пътища, така че цялата планета може да се кръстоса във всички посоки… И все пак аз искрено ти пожелавам сполука. Сектата ни се обезкръвява. Младежите се подиграват със старите обреди, вече не приемаме нови членове от близо десет години. Когато последният брат издъхне, няма да има кой да възпроизвежда спектакъла. Тогава и сетният ключ ще изчезне и Хомакайдо завинаги ще остане един блян, една легенда…
Давид слушаше разсеяно, беше гладен, но се опасяваше, че ще се покаже твърде прозаичен, щом изяви такова желание. Стаята по всичко приличаше на стар зимник. Триъгълни лостови системи поддържаха множество куки, които я прекосяваха от единия до другия край. Помисли си, че вероятно ги криеха в някакъв хладилен склад; привържениците от сектата на Хомакайдо се бяха настанили в студените, запуснати помещения като в каюти на кораб… или в килии на затвор.
— Къде е Сирс?
Птол присви устни:
— В съседната стая. Под наблюдение. Ще останете разделени до представлението. Бъдете разумни, възстановявайте силите си. Ако разбулите загадката, ви очакват доста мъчения. Ако, напротив, нашите танци не ви донесат никакво послание, няма да имате друг избор, освен да се откажете и да се върнете обратно. Точно това стана с голяма част от вашите предшественици, когато бяхме по-отворени, по-либерални. Тези церемонии бяха чиста загуба за нас, отнемаха ни много време, а и увеличаваха рисковете. Ето защо решихме да правим по-внимателен подбор…
Давид измънка нещо в смисъл, че оценява усилията им. Въобще не държеше да се впуска по гребена на вълната в теологична дискусия, за каквато нямаше дори елементарни познания. И най-напред — какво търсеше тук? Какви превратности на съдбата го бяха довели на това място, в убежището на тия побъркани фанатици, чиито страдания и страсти му се струваха така далечни? За съвсем кратко време той преживя толкова много, че фактите, датите, доводите се бяха оплели в неясна съвкупност от необясними усещания. Защо беше последвал Сирс? Може би поради страха от неизвестното?… Или се бе объркал в собствената си душа? Дали затова, че по околни пътища, му бяха предложили начин да се завърне към своите стари, натрапчиви помисли? „Думата, която побира в себе си всичко.“ Действително тогава определението го срази като гръм. „Думата, която побира в себе си всичко, цяла вселена в едно чекмедже…“ Да, навярно тук се криеше отговорът.
Четири дни Давид прекара на легло в своята стая хладилник. Птол нито за минута не го изпускаше от очи, заливайки го с мистични излияния, ала той нищичко не разбираше. Стихиите на огъня в гърдите му се бяха уталожили, върху кожата му не личеше никаква следа от зъбите на Зви. И младият мъж си позволяваше да се излежава под грапавите завивки, сетне лакомо поглъщаше постните ястия, които му носеха в определен час и в които топеше дебели залци твърд хляб. Разсеяно надаваше ухо за приказките на жената, облечена в изтъркана кожа, макар че тя се впускаше в цялото си красноречие, за да го накара да съпреживее историята на сектата.