Първичен страх
- Автор: Дийл Уилям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Володя Първанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първичен страх». Краткое содержание книги:
Нощта след убийството на местопрестъплението е намерен Аарон Стемплър, възпитаник на пастора с ангелско лице, коленичил с касапски нож в ръка.
Аарон твърди, че не е извършил убийството.
Защитата се поема от Мартин Вейл — изключителен адвокат, ненавиждан от прокурори, съдии и политици. Всички твърдят, че този случай най-после ще се окаже неговият „препъни-камък“.
Но известният адвокат разполага с великолепен екип. Вейл започва с това, което умее най-добре. Осмисля случилото се от всички гледни точки — и така започва една съдебна битка, достойна за сравнение с „Невинен до доказване на противното“ и безумен кошмар, сравним с „Мълчанието на агнетата“.
— Е, сър — каза съдията, — не виждам как затварянето му в Дейзиленд ще намали повече интереса на обществеността, отколкото ако е тук. Обратното, ако трябва да изследваме вашия клиент, изглежда, че Дейзиленд е най-подходящото място за това.
— Бихме желали по-лесен достъп до затворника — каза Венъбъл.
— Защо? — попита Вейл. — На вас той няма да ви каже нищо. Ще се възползва от правото си да не отговаря дори ако го попитате за трите му имена.
— Може ли да запазите караниците за процеса, моля? — каза Шоут, опитвайки се извън сили да бъде снизходителен.
— Щатът възразява за преместването на обвиняемия в щатско заведение — каза Венъбъл.
— Отхвърлям възражението — каза Шоут. — Не виждам възможна причина да не преместим Стемплър там. Ако искате да чуете, че отказва да ви отговаря, можете да идете с кола дотам за два часа. Съдът тук решава Аарон Стемплър да бъде преместен в криминалния отдел на щатската болница Дейзиленд и да бъде изследван от персонала там.
— Също бих помолил на моя екип и на мен да ни бъдат дадени неограничени права за посещение — каза Вейл.
Шоут кимна.
— Да, да, мистър Вейл, в съответствие с правилата на болницата, разбира се. — Той погледна към адвоката над очилата си. — Не очаквам да се изтърсите там в два-три часа през нощта.
— Не, сър — усмихна се Вейл, после добави: — Освен, ако е спешно, разбира се.
Шоут погледна надолу към него, но не каза нищо. Върна се към книгата си и прелисти страниците.
— Нещо друго? — попита Шоут, наблягайки силно на „друго“.
— Да, сър — каза Вейл.
Шоут изпъшка.
— Нека го чуем, мистър Вейл.
— Защитата би искала засега да предложи забрана на снимките, направени от съдебния следовател на мястото на престъплението.
Венъбъл отново беше скочила на крака; но Шоут вдигна ръка като регулировчик и я спря, преди да почне да говори.
В кабинката за пресата Джек Конърмън се засмя. Той се наведе към Одъм и каза:
— Господи, та Вейл хвърля всичко в лицата им. Той вече започна делото още при насрочването му.
— Той просто ще ядоса Шоут — отговори Одъм.
— По дяволите — каза Конърмън, — та той прави това от години.
— Извинете ме, мис Венъбъл — каза Шоут. — Сигурен съм, че ще възразите на предложението за снимките. Нека мистър Вейл да обясни. Адвокате?
— Снимките само ще възбудят съдебните заседатели, Ваша светлост — каза Вейл. — Ние няма да отречем, че е извършено убийство, нито ще възразим да бъдат представени заключенията на съдебния следовател или докладът от аутопсията. Но предоставянето на тези снимки особено на непрофесионални съдебни заседатели ще бъде и шокиращо, и предубедително. Ние може би ще се съгласим на една снимка с общ план, за да се констатира обстановката. Но самите снимки нямат нищо общо с това, дали моят клиент е виновен, или не.
Шоут погледна към Венъбъл за отговор.
— Ваша светлост, те удостоверяват чудовищния — и тя погледна към Вейл и глупаво се усмихна — характер на престъплението. Това не е просто дело за убийство, това е дело за обезобразяване, възможно мъчение, кастриране… всичко това е съществено за нашата страна. Съдебните заседатели имат правото да видят бруталността на престъплението. Ако адвокатът на защитата признава, че е извършено престъпление, тогава той не би трябвало да има възражения против служебните снимки от мястото на престъплението и жертвата.
— Повтарям, Ваша светлост, че да се раздадат дузина отвратителни снимки между простодушните мъже и жени от журито е извратено — каза Вейл. — Това ми прилича на болно воайорство.
— Това показва начина, по който е станало престъплението — категорично каза Венъбъл. — Всичко това е част от престъплението, Ваша светлост. После той може да възрази и когато представим и оръжието, с което е извършено престъплението.
— Не бих му давал подобни идеи, колега — каза Шоут с гримаса, която приличаше на усмивка. — Колкото до снимките, мистър Вейл, ще приема предложението ви за разглеждане. Ще се радвам на вашето сътрудничество по въпроса. Ще оттеглите ли вашето възражение, за да го направите по време на процеса?
— Да, сър — каза Вейл, — бихме желали решение, преди делото да се проведе пред журито. Бихме желали снимките дотогава да бъдат забранени.
— Разбирам — каза Шоут и погледна сърдито към Вейл. — Ще направя всичко, което е по силите ми. Сега, има ли нещо друго?
— Ваша светлост — каза Вейл. — Ще обърна вашето внимание към 1978 г. Прецедента от Джорджия, щатът срещу Епълби, книга 156, страница 978, в която съдът постановява, и е бил подкрепен от Върховния съд, че мистър Епълби е бил неправилно обвинен в престъпление за изнасилване, понеже е бил умствено недоразвит и затова не е разбрал обвиненията, повдигнати срещу него. Ние твърдим, че мистър Стемплър не може да бъде обвинен в престъпление, докато психиатричният съвет не се произнесе върху неговата компетентност да осъзнава обвиненията.