Загубена любов, последна любов
- Автор: Роджърс Розмари
- Серия: morgan/challenger #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангел Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Загубена любов, последна любов». Краткое содержание книги:
— Винаги си бил такъв, Стив, откакто те помня си все такъв, а не се познаваме съвсем от скоро, не съм ли права? И ако това е всичко, което имаш да ми кажеш, смятай, че отлично съм те разбрала. При първа възможност си стягам багажа и напускам Ню Орлиънс. Сам трябва да признаеш, че не мога веднага да сторя това, колкото и да ми се иска. Веднага щом разбера какво е състоянието на баща ми…
— Стой при баща си тогава — и се дръж прилично, ако изобщо си способна на това! Ще уредя заминаването ти за Мексико.
След едно неясно „до утре“ той се обърна на пети, без съмнение нетърпелив да се срещне с Ана — ето така, всъщност, започна и раздялата им. По-късно Джини си мислеше, че само надигащата се истерия бе тази, която я накара да го сграбчи за ръката и да му каже остро:
— Какво имаш предвид с това „ще уредя“? Нищо няма да уреждаш за мен, разбра ли ме? Сама мога да се погрижа за себе си, много благодаря! Ти, копеле такова! Доколкото те познавам, ти си способен…
Още докато изричаше това, Джини вече съжаляваше за казаното. Дори и в полумрака тя успя да види мълниите, които пръскаха сините му очи, когато се извърна, за да я погледне и така стисна ръката й, че почти я парализира.
— Способен съм на какво? Какво, по дяволите, намекваш? Трябва да те науча, Джини, веднъж завинаги! Но преди това ще ми обясниш какво искаше да кажеш…
Откъм вратата се чуха стенанията на Соня — вопли, които постепенно се превърнаха във викове на вина и самосъжаление:
— Не исках да става така! Откъде можех да зная, че смята да го убие! О, господи, о, боже мой!
Нечии утешителни гласове успяха да посмекчат воплите й, след което вратата се затвори, оставяйки Джини и Стив на тъмно. Без да вижда нищо, вбесена, Джини изтръгна ръката си от неговата и се отправи към стаята си. Надяваше се, че ще има благоприличието да не й досажда през нощта. Несъмнено той с нетърпение очакваше да се върне при Ана. Но докато се мъчеше да налучка ключалката в тъмното, Стив се пресегна през рамото й, за да отвори, и я заклещи между вратата и тялото си. Джини за малко не падна в стаята, но той я улови точно навреме, след което ритна вратата след тях.
— За бога, остави ме на мира! Няма нужда да преиграваш — сигурна съм, че докторът и сестрите са страшно впечатлени от твоята загриженост — както и миналият път, в Монтерей. Помниш ли, Стив? И тогава, както сега, искаше да ми отмъстиш…
Дъхът й секна, когато мъжът я обърна с лице към себе си и ръце, здраво хванати зад гърба й.
— А, ти, ти, лицемерна малка кучко! Какво е твоето отмъщение? Това ли?
Той разкъса корсажа на роклята й, разкривайки гърдите й, и въпреки отчаяната си съпротива, тя усети езика му върху твърдите си зърна.
— Престани, Стив! Ако някой тук е лицемер, то това си ти! Не, недей!
— Ти си двулична, не аз! — после изръмжа на испански: — Проклятие, може би и аз съм такъв! Но тук е тъмно, така че не мога да видя омразата в очите ти! Ти вече не си покорната любовница, която познавам!
Думите му се забиваха като стрели в най-чувствителните й места, караха я да се задъхва от ярост и болка. Но Стив имаше право — тя беше лицемерка, защото въпреки че разумът и думите й се съпротивляваха, тялото й се предаваше. Тя не само му се отдаваше, но започна да става агресивна, притискайки слабините си към неговите, а устните й се разтвориха под напора на страстните му целувки.
В стаята цареше мрак, защото завесите и капаците на прозорците бяха спуснати. Това, което се случи между тях, трябваше да стане на тъмно, под прикритието на нощта, за да може после по-лесно да изтрият спомена за случилото се.
Като тигри, пуснати на свобода, те се нахвърлиха един върху друг — всички тайни чувства, сдържани в тях, избухнаха в буря от насилие и страст. Бяха като животни, докато разкъсваха взаимно дрехите си. Той я събори върху килима на пода. Тънката нишка на физическото привличане заплашваше да се скъса всеки момент от страстта, в която потъваха до забрава. Тя движеше тялото си върху неговото, с бедра, разтворени за него — твърдостта и силата му я изпълваха цяла, задушавайки всичките й предишни протести, мисли, думи. Поне телата им бяха установили временно примирие, при все че между тях двамата оставаха прекалено много неизказани думи и незададени въпроси, на които нямаше отговор.
От дебелия килим той я пренесе на леглото, но не след дълго отново се озоваха на пода. Това беше битка без победители и победени. Но все пак си оставаше битка. Стив я накара да направи всичко, което поиска от нея, накара я да го желае, докато тя триумфираше над него. Накрая, неподвижна и почти безчувствена, тя лежеше в здравата му прегръдка. Ръцете и бедрата му я държаха като пленница.